Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Траут поклати глава, сякаш отчаян от въпросните твърде педантични държавни служители, които биха подгонили Гърни като рояк разгневени оси.

Гърни му се усмихна широко и искрено:

– Вярвай ми, Мат, подкрепям те напълно по този въпрос. Неяснотите носят само проблеми. Аз съм почитател на пълното разкриване. Картите на масата. Нищо скрито-покрито. Без тайни, без лъжи, без глупости.

– Добре – леденият тон отхвърляше всяка нотка на съгласие с казаното. – А сега, ако ме извините, трябва да свърша нещо. Няма да се бавя.

Излезе от стаята през една врата вляво от камината. Доберманът изръмжа ниско и гърлено. Гърни се облегна назад на кушетката, затвори очи и започна да обмисля стратегията на играта си. Траут се върна след петнайсет минути заедно с Ребека Холдънфийлд. Вместо да се ядосва или възмущава, че са нарушили плановете ѝ за почивните дни, тя изглеждаше заредена с енергия, съсредоточена и готова за действие. Траут се усмихна с най-близкото подобие на сърдечност, което бе показвал до този момент:

– Помолих доктор Холдънфийлд да се присъедини към нас днес. Вярвам, че заедно можем да поговорим за странните притеснения, които очевидно имате, и да ги тушираме. Искам да разберете, господин Гърни, че това е много необичайна уговорка. Помолих и Дейкър да дойде при нас. Още един чифт уши и още една гледна точка.

Сякаш по даден сигнал на вратата се появи помощникът на Траут. Той остана на прага, докато Траут и Холдънфийлд се разполагаха в кожените кресла срещу Гърни.

– Добре – каза Траут, – хайде да се захващаме направо с тези странни проблеми, които имате със случая „Добрия пастир“. Колкото по-скоро ги отхвърлим, толкова по-бързо ще се приберем у дома. – И с жест подкани Гърни да започва.

– Първо ми се ще да задам един въпрос. По време на разследването си сблъскахте ли се с някакви факти, които не съответстваха на основната ви хипотеза? Дребни въпроси, на които не бяхте в състояние да отговорите?

– Можете ли малко по-конкретно?

– Подлагали ли сте на разискване необходимостта от снайперистки очила?

Траут се намръщи:

– За какво говорите?

– Или пък абсурдния избор на оръжие? Или колко са били оръжията в действителност? Или къде ги е изхвърлял?

Независимо от очевидното му старание да остане безучастен, в погледа на Траут пролича притеснение и усилено обмисляне. Гърни продължи:

– А после идва онова очарователно противоречие между доказаното нежелание на стрелеца да поема риск и заявения в манифеста му фанатизъм. Както и несъответствието между подчиненото на логиката планиране и лишените от всякаква логика цели.

– И при самоубийствените атентати има множество подобни противоречия – заяви Траут и махна презрително с ръка.

– Това може да важи за атентатите, но не и за лицата, замесени в тях. Онзи на върха, който има политическа цел; стратегът, който избира мишената и прави плана; онзи, който набира хората; човекът, който ги обучава; отговорникът, който ги надзирава, докато изпълняват задачата; мъченикът, който доброволно кандидатства да се превърне в жива бомба – всички те действат като екип, но всеки един си остава онзи, който е. Крайният резултат може да е пълно безумие и да има обратния ефект, но всеки отделен компонент сам по себе си е напълно разбираем, логичен и съвместим с останалите.

Траут поклати глава:

– Не виждам връзката.

Застаналият на прага Дейкър се прозя.

– Връзката е очевидна – заяви Гърни, – бинладеновците не стават пилоти и не забиват самолети в небостъргачи. Психологическите елементи, които създават едните, не създават другите. Или зад названието „Добър пастир“ се крие повече от един човек, или изводите, които сте направили за мотивите и личностната му структура, са неверни.

Траут въздъхна дълбоко:

– Много интересно. Но знаете ли кое намирам за най- интересно? Коментара ви за оръжието или оръжията. Той разкрива, че имате достъп до класифицирана информация – облегна се назад на стола и замислено събра пръсти под брадичката си. – А това вече е проблем. Проблем за вас, че притежавате подобна информация, и проблем – може би от застрашително значение за кариерата му – за човека, който ви е снабдил с нея. Ще ви задам един съвсем директен въпрос: разполагате ли с други данни за този или друг случай, достъпът до които е ограничен по изискванията на федералния закон за класифицираната информация?

– Мили боже, Траут, не ставайте смешен!

Сухожилията по врата на другия мъж се опънаха, но той не каза нищо. Гърни продължи: