Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Върна се обратно на масата, седна и разсеяно сипа трета лъжица захар в кафето си.

– Колкото по-сладко, толкова по-добре, а? – попита Мадлин с лека усмивка.

Гърни сви рамене и бавно разбърка кафето. Тя наклони глава настрани и започна да го изучава по начин, който някога го притесняваше, но през последните години го радваше – не защото разбираше какво си мисли жена му или пък схващаше заключенията от „изследването“ ѝ, а защото го възприемаше като израз на привързаността ѝ. Да я попита за какво си мисли би било равносилно на искане да даде определение за връзката им. Само че онова, което правеше ценна дадена връзка, не се поддава на определения, направени по нечие искане. Мадлин поднесе чашата към устните си с две ръце, отпи от нея и я остави внимателно.

– Е... искаш ли да ми разкажеш малко повече за ставащото?

Поради някаква причина въпросът го изненада.

– Наистина ли искаш да знаеш?

– Разбира се.

– Има много неща.

– Слушам те.

– Добре. Не забравяй, че сама ме помоли.

След което се облегна назад на стола и говори, почти без да спира, в продължение на двайсет и пет минути. Разказа ѝ всичко, за което се сети – от стрелбището на Робърта Рьоткер до скелета пред портата на Макс Клинтър – без да прави усилия да организира, приоритизира или редактира информацията. Докато изреждаше, сам бе поразен от броя на склонните към крайности хора, странни допирателни и зловещи усложнения в цялата тази история.

– А накрая – заключи – и това с плевнята.

– Да, плевнята – каза Мадлин и в изражението ѝ се появи твърдост. – Смяташ ли, че пожарът е свързан с всичко останало?

– Така мисля.

– Добре, какъв е планът?

Въпросът не му се понрави, защото го принуждаваше да признае, че намеренията му не включват нищо, дори бегло напомнящо план.

– Да сръчкам по-сериозно сенките наоколо и да видя дали някой ще се обади, като усети остена – каза. – Може и да пална огън под свещената крава.

– Как ще звучи това, ако го кажеш на човешки език?

– Да проверя дали някой от служителите на правоохранителните органи разполага с категорични факти, или официалната теория за случая с Добрия пастир е толкова уязвима, колкото си мисля.

– Това ли ще правиш утре с онзи човек, рибата?

– Да. Агент Траут. Във вилата му в Адирондак. На езерото Сороу.

Тъкмо в този миг Кайл и Ким влязоха през страничната врата, а с тях нахлу и леден въздух.

1Flemm на английски е омофон (произнася се по същия начин) на думата phlegm, която означава „храчка“. – б. р.

2Smart Money – буквално „умни пари“ (англ.) – б. пр.

3„Дениш модерн“ – известен стил минималистични дървени мебели – б. р.

4Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието – б. пр.

5Обсесивно-компулсивно разстройство – б. пр.

615 април е крайният срок за подаване на данъчни декларации в САЩ. – б. р.

7Аnon (англ.) – скоро, веднага, ей-сега; освен това е съкращение за anonymous – анонимен – б. пр.

8Възрастта, на която в САЩ се достига пълнолетие. – б. р.

На следващата сутрин на разсъмване Гърни вече бе на масата с първото си кафе за деня. Седнал пред френските прозорци, наблюдаваше как една дългоножка 1влачи заловена щипалка по ръба на покритото с каменни плочи патио. Щипалката все още се бореше. За миг той се изкуши да се намеси. После осъзна, че подтикът му не е резултат нито от милосърдие, нито от съчувствие. Не беше нищо повече от желание да махне сцената от полезрението си.

– Какво има? – чу гласа на Мадлин.

Вдигна поглед – тя беше застанала до него, облечена с розова тениска и зелени памучни панталонки. Току-що си беше взела душ.

– Просто наблюдавах ужасите на природа – отвърна.

Тя хвърли поглед през стъклото нагоре, към източния хоризонт.

– Днес ще бъде хубав ден.

Той кимна, без наистина да я е чул. Вниманието му бе погълнато от нова мисъл:

– Снощи, преди да си легна, Кайл спомена нещо за връщане в Манхатън днес сутринта. Помниш ли да е казвал кога смята да потегли?

– Тръгнаха преди час.

– Какво?

– Ти спеше дълбоко. Не искаха да те будят.

– „Те“ ли?

Мадлин го изгледа, сякаш изненадана от неговата изненада:

– Днес следобед Ким трябва да е в града, за да записва нещо за „Сираци на убийствата“. Кайл я убеди да тръгне по-рано с него, така че да прекарат деня заедно. На нея не ѝ трябваше дълго убеждаване. Всъщност ми се струва, че планът е тя да остане в неговия апартамент довечера. Не мога да повярвам, че не си усетил какво става.