Вал Макдърмид - Преследвачът

Интересно, че разпъването на кръст никога не е било използвано като наказание върху войници освен в случаи на дезертиране. В крайна сметка римляните може би са били прави.

Брандън гледаше мрачно листа хартия на пишещата машина. Том Крос може да е много далеч от представата на шефа му за идеалното ченге, но той винаги се бе представял добре в залавянето на престъпниците. Авантюра като тазвечерната можеше да постави под въпрос цялата му кариера. Просто бе странно колко много хора се бяха приспособили към Крос през годините, без някой да се замисли. Ако Брандън сам не беше нарушил правилата на играта, като взе Тони на незаконен обиск, никой нямаше да се усъмни в „доказателството“, което измъкна Том Крос. Никой, освен Стиви Макконъл, нямаше да знае, че две от трите „открития“ на Крос бяха подхвърлени от него. Само от мисълта за последиците от това на Брандън му изби студена пот по гърба.

Крос не му бе оставил друг избор, освен да го отстрани от случая. Дисциплинарното разглеждане, което неизбежно щеше да последва, обещаваше да бъде доста болезнено за всички засегнати, но това пък бе последната му грижа. Той бе далеч по-разтревожен от въздействието, което случката щеше да предизвика върху морала на екипа, работещ по убийствата. Единственият начин да се справят със ситуацията бе той самият да поеме пряка отговорност за разследването на случая. Сега се налагаше да убеди големия шеф, че е прав. Брандън въздъхна тежко, издърпа последния лист от машината и сложи нов.

Писмото му до директора на полицията бе кратко и точно по въпроса. Оставаше му да свърши само една задача, преди да може да допълзи до леглото си. Брандън откърти една въздишка и хвърли поглед към часовника. Единайсет и половина. Той блъсна машината далеч от себе си и започна да пише на собствените си бланки.

„За следовател Кевин Матюс.

От Джордан Брандън, заместник-директор на полицията, отдел «Престъпления».

Относно: Стивън Макконъл.

След отстраняването на Том Крос аз поемам прякото ръководство на екипа, работещ по убийствата. Нямаме никакви основания да обвиняваме Макконъл в нещо друго, освен нападение. Той трябва да бъде освободен под гаранция, докато не стане нужно да се яви на определена дата в съда по обвинение в нападение. Трябва да даде и отделна гаранция, че ще се върне на улица «Скаргил» до една-две седмици, за да можем да го разпитаме по-нататък, ако изникнат нови доказателства. Предвид отказа му да ни даде някаква информация за контактите му или имената на хора, които може да е представил на Гарет Финеган и Адам Скот, ще трябва да следим всички негови контакти. Ще вземем също разрешително да сложим подслушвателно устройство на телефона му, като се основаваме на познанството му със Скот и Финеган и срещата, която е имал с Дамиен Коноли на професионално ниво. Разследването ни на четирите свързани убийства ще продължи на широк фронт, въпреки че, предполагам, след освобождаването му под гаранция да поддържаме отблизо наблюдението на Макконъл.

Утре ще направим среща на целия екип, работещ по случая, за да обсъдим новите правила на играта. Ще се видим утре по обяд.“

Накрая подписа писмото и го запечата в плик. Как да спечелиш приятели и да влияеш на хората, мислеше си той, когато се превръщаш в бюрократ. Брандън се молеше Тони Хил да бе прав за Стиви Макконъл. Защото, ако Том крос излезеше прав в подозренията си, не само моралът на екипа щеше да бъде изложен на риск.

Карол се отпусна върху масата, приготвена за вечеря, с брадичка, подпряна на сгънатите й лакти. С едната ръка галеше Нелсън по коремчето.

— Какво мислиш, момчето ми? Дали той е поредният лъжлив кучи син или какво?

— Мъррр — измърка котаракът с извисяваща се интонация и очи, затворени като цепки.

— Знаех си, че и ти ще си на моето мнение. Съгласна съм, знам как да разкривам такива като него. Знам и как да ги разкарвам — въздъхна Карол. — Ти си прав. Трябваше да запазя дистанцията. Така е, като хукнеш презглава, без да мислиш! Получаваш сърцебиене. Сега поне знам защо ми обръщаше гръб през цялото време. По-добре далеч от него, котенцето ми. Животът е достатъчно труден и без да поемаш партията на втора цигулка.