Вал Макдърмид - Преследвачът

Съдейки по докладите на патолога, последователността на събитията би трябвало да е следната:

1. Пленяване с използване на белезници и ремъци около глезените.

2. Мъчения, включващи сексуално мотивирани действия като ухапвания и засмуквания.

3. Фатален удар в гърлото.

4. Обезобразяване на гениталиите след смъртта.

Какво ни казва това за убиеца?

1. Той има сложна и доста развинтена фантазия, която изследва чрез методите на мъчение.

2. Има място, където ги убива. Количеството кръв и други части от телата, отделени в резултат на развихрянето му, не биха могли да бъдат почистени своевременно в нормална домашна обстановка. Това би било повече от случайно, като се има предвид изключително внимателното му поведение до момента. Почти сигурно е, че има удобства, за да почиства себе си и машините си след убийството, за да има свобода на действие. Дори не е изключено да заснема представянето си. Ще трябва да търсим нещо като заключен гараж, охранявана сграда, която вероятно има течаща вода и електричество. Би могло да бъде също изолирано място, така че да избегне възможността писъците на жертвите му да бъдат чути. (Почти сигурно е, че маха това, с което е запушил устите им, защото би искал да чуе писъците им и молбите им за милост.)

3. Той е изцяло погълнат и вманиачен от мъчението на жертвата си. Очевидно е достатъчно сръчен в ръцете и има уменията, за да конструира собствена машина за изтезания. Изглежда, няма нито медицински, нито касапски умения, съдейки по несръчните и пробни опити в първите прорязани гърла и обезобразени гениталии.

Тони отлепи поглед от екрана и се обърна към Карол. Тя бе напълно погълната в четенето си. Между веждите й се бе изписана познатата линия от намръщената й, съсредоточена физиономия. Дали не бе откачил, като обръщаше гръб на това, което, изглежда, тя му предлагаше, мислеше си той. От всички, с които се бе забърквал, тя най-добре би разбрала напрежението от работата му, възходите и паденията, съпътстващи проникването в главата на един социопат. Тя беше интелигентна и чувствителна и ако се отдадеше така цялостно на една връзка, както на кариерата си, може би щеше да се окаже достатъчно силна да се справи с проблемите му заедно с него, вместо да ги използва като средство за тормоз.

Изведнъж, почувствала очите му върху себе си, Карол вдигна глава и го озари с уморена усмивка. В този момент Тони взе решение. „Няма начин.“ Имаше достатъчно проблеми и глупости в главата му и без да допуска някой друг да го прави заложник на бъдещето. Карол беше твърде проницателна, за да я допусне до себе си.

— Всичко наред ли е? — попита го тя.

— Започвам да го усещам — призна Тони.

— Това може би не е най-приятното място, където се ровиш? — подхвърли Карол.

— Не, но за това ми плащат.

Тя кимна.

— Е, предполагам, че те задоволява. А сигурно е и вълнуващо?

Той се усмихна криво.

— За теб може и така да изглежда. Аз понякога се чудя дали това не ме прави толкова смахнат. Почти като тях.

Карол се засмя.

— Ти си като мен. Казват, че най-добрите в залавянето на крадци са тези, които влизат в главите на негодниците. Така че, ако аз съм добра в това, което правя, значи и аз трябва да мисля като тях. Което не означава да искам да правя същото като тях.

Странно успокоен от думите й, Тони се обърна отново към екрана.

„Времето, което убиецът прекарва с жертвите си, също може да се определи. В три от четирите случая, изглежда, убиецът е осъществил контакта в ранната вечер и е захвърлил тялото в ранните часове на следващата сутрин. Интересното в третия случай е, че е отделил далеч повече време, отколкото за другите, като го е държал жив почти два дена. Това е убийството, станало по Коледа.

Изглежда, в нормалните ситуации му е невъзможно да отдели много време на жертвите си заради други ангажименти в начина му на живот, които са се променили в периода около Коледа. По-вероятно е те да са свързани с работата, отколкото с домашна заетост. Въпреки че е възможно той да има връзка с някой, който е посетил семейството си за Коледа и така го е оставил сам, с достатъчно време, което да отдели за жертвата си. Друга вероятност е продължителното време, което е посветил на Гарет Финеган, да се окаже особен коледен подарък, който е направил на себе си като награда за доброто представяне в предишните му изпълнения.

Краткият период от време между убийствата и захвърлянето на телата предполага, че той не използва алкохол или дрога на някакъв важен етап, докато трае мъчението и убийството. Не би рискувал да бъде спрян за неконцентрирано шофиране с тяло в багажника на колата, независимо дали е живо или мъртво. А също така, въпреки че както изглежда, понякога ползва колите на жертвите, ясно е, че има също свое превозно средство. Възможно е то да е сравнително нова кола, в добро състояние, тъй като не може да си позволи случайността някой полицай да го спре за проверка.“