Вал Макдърмид - Преследвачът

Пени Бърджес напълни чашата си с „Калифорнийско шардоне“ от бутилката върху хладилника и се върна обратно в хола точно навреме, за да чуе заглавията на водещите местни новини на Би Би Си. Нищо ново, за което да се притеснява, помисли си тя с облекчение. Сутринта първото, на което попадна, бе въоръжен грабеж. Полицията все още разпитваше един мъж във връзка със серийните убийства на гейове, но въпреки това до момента нямаше никакви отправени обвинения. Пени сръбна от виното и си запали цигара.

„Скоро трябва да се придвижат нанякъде“ — помисли си тя. До сутринта или трябваше да го обвинят в нещо, или да го пуснат да си върви. До тук никой от колегите й не бе надушил нищо около самоличността на заподозрения, което беше доста забележително. Цялата журналистическа гилдия разчиташе изключително много на личните си контакти с полицията, но за пръв път източникът й на информация бе отказал решително да снесе нещо. Пени реши, че е по-добре да хвърли поглед към съдебните списъци на съдиите от сутринта. Имаше голяма вероятност ченгетата да го разпитват за някоя дреболия, за да могат да го задържат, докато изровят доказателството, от което се нуждаят, за да му лепнат серийните убийства.

Когато новините продължиха със седмичната прогноза, телефонът иззвъня. Пени се протегна до масичката край дивана и грабна слушалката.

— Да?

— Пени? Кевин се обажда.

„Алелуя!“ — помисли си радостно тя, стана, но това, което си позволи да каже с цигара между зъбите, бе само:

— О, Кевин! Как я караш?

В същото време ровеше в чантата си за химикал и бележник.

— Излезе нещо, което може да те заинтересува — каза внимателно следователят.

— Няма да ми е за пръв път! — заяви тя нагло.

Случайните й срещи от сексуален характер с женения Кевин Матюс я снабдяваха с нещо повече от вътрешна информация от брадфийлдската полиция. Той се оказа един от най-изключителните любовници, които някога бе имала. Искаше й се само да надмогва по-често католическото си чувство за вина.

— Това е сериозно, Пени! — протестира Кевин.

— Аз също съм сериозна, скъпи!

— Слушай, искаш ли тази информация или не?

— Определено я искам. Особено ако е името на оня тип, който държите в ареста за странните убийства.

Тя чу остро поемане на дъх.

— Знаеш, че не мога да ти кажа това! Има ограничения все пак!

Пени въздъхна. Това бе определението за тяхната връзка.

— Добре тогава, какво можеш да ми кажеш?

— Попай е бил отстранен.

— Разкарали са го от случая? — попита Пени, докато мозъкът й работеше на бързи обороти. „Том Крос? Отстранен?“

— Отстранен е от работа, Пен. Бил е изпратен вкъщи с висящо дисциплинарно наказание.

— От кого? — „Боже мой, та това е статия и половина! Какво ли е намислил Попай обаче този път?“ За момент я обзе паника. „Ами ако са го пипнали да дава името на заподозрения на някой от съперниците ми?“

Едва дочака отговора на Кевин.

— От Джон Брандън.

— За какво, по дяволите?

— Никой не казва. Но последното, което направи, преди да види Брандън, беше, че претърси къщата на заподозрения.

— Законно ли? — пробва се Пени.

— Доколкото знам, е имал разрешително — отвърна предпазливо той.

— Тогава какво става, Кевин? Попай попаднал ли е на някакви доказателства, или какво?

— Не знам, Пен — смънка той жално. — Виж, трябва да тръгвам. Ако чуя нещо друго, ще ти се обадя. Става ли?

— Добре, благодаря, Кев. Ти си страхотен!

— Да, да. Ще ти се обадя скоро.

Линията прекъсна. Пени остави слушалката обратно на мястото й и се изправи на крака. Забърза се към спалнята си, като събличаше халата си в движение. Пет минути по-късно летеше надолу по стълбите, като ги прескачаше по две наведнъж, към подземния гараж. В колата провери тефтерчето си за адреса. После потегли, като репетираше наум какво щеше да каже на вратата.

Тони се усети да се отдръпне пръв от затягащия го обръч. Тялото му се откъсна и увеличи дистанцията помежду им от сантиметър на метър.

Опитвайки се да замаже положението и за да скрие неудобството, което го обзе, Карол се обади:

— Извинявай, но ти просто имаше вид на човек, който се нуждае от прегръдка.

— Няма нищо — отвърна Тони сковано. — Ние го използваме непрекъснато в груповите терапии.