Вал Макдърмид - Преследвачът

— Така ли мислите? Смятах, че е ужасна. Жена ми казва, че това е най-доброто, което може да се купи с тези пари, което бе единственият аргумент да го направя — мърмореше Крос, докато я водеше към барчето. Наля си твърдо питие от една гарафа, а после като че ли го осени някаква мисъл и той се обади: — Вие сигурно не желаете, тъй като сте с кола?

— Точно така — съгласи се Пени, като се мъчеше да докара гласа си по-мил. — Нямам шанс да се измъкна, след като вашите момчета са по пътищата.

— Искате да знаете защо мекушавите копелета ме отстраниха от случая? — попита той войнствено, като източи шия напред като гладна костенурка.

Пени кимна, не смеейки да измъкне тефтера си.

— Защото те предпочитат да вярват повече на някакво проклето измислено докторче, отколкото на едно истинско ченге. Ето защо!

Ако Пени бе куче, ушите й със сигурност щяха да се вирнат. И тъй като не беше, тя се установи на любезно вдигнати вежди.

— Доктор?

— Те домъкнаха този психар — чекиджия, за да върши нашата работа! И според него оня шибан педал, когото пипнахме, не е виновен! Така че доказателствата отиват по дяволите. Бил съм ченге от двайсет и кусур години и вярвам на инстинкта си. Копелето е в ръцете ни, чувствам го с цялото си същество! Това, което направих, бе опит да се уверя, че той ще остане зад решетките, докато хванем всички проклети изгубени краища на плетеницата. — Крос изгълта питието си и тресна празната си водна чаша върху барчето. — Те имат шибаното безочие да отстраняват точно мен!

„Изплюй камъчето за доказателствата тогава!“, помисли си Пени. Въпреки че отчаяно искаше да разбере повече за мистериозния доктор, Пени чувстваше, че първо трябва да остави Крос да си излее болките.

— В какво ви обвиниха?

— Не съм направил нищо лошо — отвърна той, като си сипа нова стабилна доза алкохол. — Бедата на проклетия Брандън е в това, че толкова дълго се стремеше към удобното бюро, че накрая забрави в какво всъщност се състои работата му. Инстинктът, за това става въпрос! Шесто чувство и скъсване от работа. А не някакъв фокусник с глава, бъкаща от проклети малоумни идеи като на някой шибан социален работник.

— Кой е този тип тогава? — попита Пени.

— Доктор Тони, проклетникът Хил! От шибаното Министерство на вътрешните работи. Седи си в своята кула на мечтите, далеч от действителността, и ни учи как да хващаме негодници. Той разбира от работата на ченгетата толкова, колкото аз от проклетата ядрена физика. Но доброто докторче казва педерастът да си ходи и Брандън веднага се съгласява. „Да, сър“, „не, сър“, „веднага, сър“! И понеже не съм на тяхното мнение, ме изхвърлиха от играта — довърши жално Крос и сръбна от уискито си. Лицето му вече бе пламнало от яростта и алкохола. — Всеки би помислил, че си имаме работа с майстор, а не с някакъв тъп, шибан задник, който се прави на бандит и просто е имал малко повече късмет досега. Човек не се нуждае от всезнайковци с проклетото „доктор“ пред имената им, за да пипне отрепка като нашия човек. Това, което трябва да стори, е да изхвърли убийствените отнесени идеи вън от полицейския участък!

— Значи, правилно е да се каже, че вие не сте съгласен с провежданата линия на разследване?

Крос изсумтя.

— Може и така да се каже. Отбележете думите ми, че ако пуснат това копеле да си върви, ние скоро ще търсим поредното тяло!

За изненада на Тони Карол доказа, че бе права за думите си. Седна на бюрото му и прегледа купа с показания, докато той продължи да работи на компютъра си. Далеч бе от разсейването, дори, напротив, присъствието й го успокояваше. Нямаше проблеми да се заеме отново с профила от там, докъдето го беше оставил.

Като влакче в Пратера всяко следващо възвишение трябва да е по-голямо, за да компенсира неизбежното спускане, което го е предшествало. В този случай имаме три главни знака за ескалация. Раните на гърлата стават все по-дълбоки, направени от все по-уверена ръка. Сексуалното обезобразяване се е развило от няколко пробни прореза в областта на гениталиите до степен на пълно осакатяване. И ухапванията, причинени от него, които след това са изрязвани, се увеличават по брой и дълбочина. И все пак той успява да се контролира достатъчно, за да се справя с покриването на следите си.

Трудно е да се прецени дали степента на мъченията се увеличава или не, тъй като той, изглежда, прилага различни методи за изтезаване във всеки отделен случай. Самият факт, че той се нуждае от стимула под формата на различни методи, е един вид форма на ескалация.