Вал Макдърмид - Преследвачът

Карол го гледаше втренчено. Изглеждаше толкова очевидно, когато той обясняваше нещата. И как никой от тях не се бе запитал за достоверността на коженото парче!

— Прав ли съм? — попита Тони, този път с по-мек тон.

Карол направи гримаса.

— Не сме целият отдел. Само аз, Дон Мерик и двама от специалистите. Прекарах по-голямата част от деня на телефона в опити да установя дали Макконъл някога е бил в националния отбор по вдигане на щанги или културизъм, които са се състезавали в Русия или срещу руснаците. А Дон и момчетата обикаляха туристическите агенции, като проверяваха дали някога е бил на екскурзия там.

— О, боже! — простена Тони. — И?

— Преди пет години той е бил в отбора по вдигане на щанги от Северозапад, които са се състезавали по някакъв повод в Ленинград.

Тони пое дълбоко дъх.

— Горкото копеле! Просто няма късмет! Дано не ви е хрумнала идеята, че това е било умишлено премълчано! — добави той. — Не го казвам покровителствено. Осъзнавам колко сте вътре в работата и как отчаяно искате да пипнете това копеле. Просто ми се щеше някой да ми беше казал по-рано, преди да се допусне това да стане толкова важно за всички.

— Аз наистина се опитах да ти се обадя тази сутрин — оправда се Карол. — Ти все още не си ми казал къде беше.

Тони вдигна ръце.

— Съжалявам. Добре, предавам се. Бях в леглото. Спах. С изключен телефон. Бях изтощен от снощи и знаех, че няма да мога да се концентрирам, за да напиша профила, освен ако не поспя. Трябваше да проверя телефонния си секретар, когато станах. Съжалявам, че трябваше да изляза.

Карол се усмихна.

— Добре, от мен да мине. Този път ти прощавам и вместо да ти вземам страха, по-добре е да си запазиш малко за тогава, когато хванем Ханди Анди.

Тони направи гримаса.

— Не звучи ли по-добре „ако“?

Той изглеждаше толкова уязвим и несигурен с отпуснатите си рамене и клюмнала глава, че вътрешният порив на Карол надделя над решението, което бе взела само преди минута — да бъде по-сдържана и хладна към Тони. Тя пристъпи напред и го прегърна здраво и окуражително.

— Ако някой може да го направи изобщо, то това си ти — прошепна Карол, като триеше глава в брадичката му като котка, маркираща територията си.

Брандън гледаше втренчено Том Крос. Лицето му приличаше на маска, запечатала ужасена гримаса.

— Какво си направил? — попита той.

— Претърсих къщата на Макконъл — обяви Крос войнствено.

— Не казах ли категорично, че нямаме никакво право да вършим подобно нещо? Никой съдия в тази страна няма да приеме, че един арест за обикновено нападение на улицата ни дава достатъчно основания да лепнем на някого подозрение в убийство.

Крос се усмихна и се наежи като боен петел.

— Моите уважения, сър, но това беше преди. След като следовател Джордан установи, че Макконъл е бил в Русия, картината се промени. Все пак не са много хората, имали достъп до руски кожени якета със съмнителен произход. Това го прави вече подозрителен. Освен това има повече от едно съдебно доказателство, което дължите на мен.

— Трябваше да се посъветваш с мен! — заяви Брандън. — Последната заповед, която дадох по този въпрос, бе ясна — никакъв обиск!

— Опитах се да ви открия, сър, но вие бяхте на среща с шефа на полицията — опонира му самодоволно Крос. — Реших, че е по-добре да кова желязото, докато е горещо. И без това изглеждаше като че ли сме го опандизили без причина.

— Така че изгуби още повече време, като претърси къщата на Макконъл — допълни Брандън горчиво. — Не смяташе ли, че ти и хората ти можехте да бъдете заети с нещо по-полезно?

— Не съм ви казал още какво открихме.

Брандън усети, че сърцето му се сви. Не беше човек, който разчиташе на интуицията си, но сега го разяждаше черно предчувствие, толкова сигурно, както всеки твърд факт, на който беше попадал.

— Мисли много внимателно какво ще кажеш, Крос! — предупреди го той.

Моментно озадачение премина през лицето на Крос. Той се намръщи, но след секунда чертите му отново се разляха в доволна гримаса, защото бе прекалено уверен във важността на съобщението, за да се притеснява от думите на шефа си.

— Пипнахме го, сър! — обяви доволно той. — По дяволите правилата! Открихме една от фирмените коледни картички на Гарет Финеган в спалнята на Макконъл и един пуловер, за който жената, чистеща къщата на Адам Скот казва, че липсва. Плюс пътна глоба с номера на значката на Дамиен Коноли върху нея. Добавете това към руската връзка и мисля, че е време да обвиним един шибан бандит!