Вал Макдърмид - Преследвачът

Трябваше да пита Кевин следващия път, когато успееше да го хване на телефона.

Следващата статия от „Гардиън“ съобщаваше за създадената от Министерството на вътрешните работи програма за организиране на специален национален екип за борба със серийните престъпници. Проектът трябвало да се базира на изследванията в университета на Брадфийлд. Този материал й даваше повече информация за миналото на доктор Хил и тя нахвърля подробности за кариерата му в бележника си. Нямаше нищо фалшиво или подозрително покрай този тип. С него трябваше да се действа много внимателно. Пени потропа с химикала по зъбите си, докато се чудеше защо „Сентинъл Таймс“ не е пуснал статия за доктор Хил. Може би са опитали, но са ударили на камък. Трябваше да провери при колегите си.

Следващите две статии бяха в национален вестник, който в две части разглеждаше серийните убийства, станали по същото време с излизането по екраните на филма „Мълчанието на агнетата“. Те намираха това за странно съвпадение. Доктор Хил беше цитиран и в двете си някакви общи приказки за работата на създателите на психологически портрета.

Последните две изрезки се занимаваха с един от най-забележителните му пациенти — Кийт Понд, наречен Лудия от магистралите. Понд бе отвлякъл пет жени около крайпътни автосервизи. После ги бе изнасилил и убил по най-брутален начин. По времето на процеса срещу него бяха открита само две от телата. Но след продължителна терапия при доктор Хил Понд бе разкрил местонахождението и на другите три жертви. Докторът бе поздравен за усилията и наречен чудодеец от ощетеното семейство на една от жертвите. В една от двете статии колегата й беше направил опит за обрисуване на портрета на доктор Хил, но оскъдната информация му бе попречила. Както обикновено, журналистът не беше издържал да напише материала си просто като добра фактология.

„Тони Хил, който никога не се е женил, се е посветил изцяло на работата си. Бивш негов колега сподели с нас: «Тони е работохолик. Направо е женен за работата си. Погълнат е от желанието да разбере какво мотивира неговите пациенти за деянията им. Вероятно няма друг психолог в страната, който да има умението и похвата му да прониква дълбоко в техните объркани мозъци и да извлича причините за това, което ги кара да действат. Понякога си мисля, че се разбира по-добре с масовите убийци, отколкото с нормалните хора.»

Саможивият доктор Хил не споделя жилището си с никого и е известен с това, че не се среща никъде с колегите си. Освен изучаването на болните мозъци на серийните убийци единственото хоби, на което очевидно се отдава, е изкачването на планини. През свободните си уикенди той редовно запрашва с колата си към езерата или Йоркширските долини и скита из планините на Кимбърланд и Уестморланд.“

— Да се спукаш от смях! — каза Пени на глас, докато си нахвърляше бележките.

После се върна на менюто. Отново вкара името на Тони Хил за търсене на снимката му. Данните разкриха, че имаше една налична фотография във файла. Пени извика необходимата информация и се взря в лицето, което се показа на екрана.

— Пипнах те! — възкликна тя. Беше го виждала само веднъж преди, но сега вече знаеше кой беше новият партньор на Карол Джордан.

Пени се отпусна назад в стола си, като се наслаждаваше на третата си цигара, и установи, че стаята е започнала постепенно да се пълни. Трябваше бързо да звънне един телефон и след това можеше да си позволи да отдели малко време да се почерпи с нещо пикантно долу в кафето. Тя се протегна към телефона и набра домашния телефон на Кевин Матюс.

Той вдигна на второто позвъняване.

— Следовател Матюс — съобщи сънен глас.

— Здрасти, Кев, аз съм, Пени — обяви тя и се наслади на зашеметяващата тишина, която трябваше да е поздрав за появяването й. — Съжалявам, че се налага да те безпокоя вкъщи, но, предполагам, ще предпочетеш да ми отговориш от там, отколкото от кабинета си.

— К-к-какво? — запелтечи той, а след това измънка: — Да, да, по работа. Иди да спиш, любов моя.

— От колко време доктор Хил работи с екипа?

— Ти откъде го чу? По дяволите! Предполага се, че това е строго секретно! — избухна той.

— Успокой топката, Кев. Съкровището ти никога няма да заспи, ако крещиш така. Няма значение как съм научила, просто бъди благодарен, че можеш да сложиш ръка на сърцето си и да отречеш, че информацията е изтекла от теб. От колко време, Кев?

Той се покашля.

— Само от два-три дни.

— По идея на Брандън ли беше?