Вал Макдърмид - Преследвачът

— Може би сега те ще разберат защо бяхме така обидени, докато преследваха жестокия йоркширски убиец, а мъжете предлагаха за самотните жени да има полицейски час — се бе подиграла една от тях на Карол.

Изтощена от бъркотията, тя се бе върнала с колата в участъка, за да се зарови из папките на текущите разследвания.

Стаята на Следствения екип бе някак странно тиха, тъй като детективите бяха навън в Темпъл Фийлдс, където провеждаха различни разпити или възползваха от няколкото си почивни часа да ударят по едно-две питиета, да се отдадат на разпускащ секс или жадуван сън. Тя вече успя да си размени любезности с нейни колеги, които работеха по другите две разследвания за убийствата. Те неохотно се бяха навили да й предоставят достъп до събраните материали, като подчертаха, че първото, което трябва да направи сутринта, е да ги върне обратно на бюрата им. Точно това беше очаквала — повърхностно сътрудничество, макар че в реални условия смяташе, че ще й причинят даже по-големи проблеми.

Когато пресече вратата на кабинета си, тя бе ужасена от огромната камара бумаги на бюрото й. Купища различни изложения, съдебни и патологични доклади, а папките със снимките направо заринаха кабинета й. Защо, за бога, Крос не бе склонил да използват компютърната система „ХОЛМС“ за по-ранните убийства? Тогава поне всички тия материали щяха да бъдат достъпни в компютъра, включени в индекс и с направени препратки! Това много я ядосваше. Единственото, което трябваше да направи при това положение, бе да убеди някой от съставителите на азбучния списък по системата „ХОЛМС“ да напечата съответните неща за Тони. Тя простена и затвори вратата след себе си, като остави бъркотията в кабинета си. Мина през пустите коридори до скучната стая на сержанта. Беше настъпило времето да провери дали се спазват инструкциите на Брандън към всички рангове да й сътрудничат. Без още един чифт ръце тя никога не би успяла да отхвърли толкова много работа за един ден.

Даже с неохотното съгласие на един дежурен полицай да я дари с помощта си беше истинска борба да прехвърли всички материали. Карол прегледа набързо полицейските доклади, като изваждаше всичко, което й се струваше, че е от значение, и го подаваше на полицая да го преснима. Дори така пред очите й оставаше една обезсърчителна камара документи, които тя и Тони трябваше да прегледат. Когато помощникът й приключи в шест, Карол уморено натовари фотокопията в два кашона и се помъкна надолу към колата си с тях. Направи си пълен комплект от снимките на всички жертви, както и местата на престъпленията. Попълни един формуляр, за да изиска необходимите нови копия за разследващите екипи, за да смени тези, които тя бе взела.

Едва сега вече можеше да се прибере вкъщи. Но и там тя не можа да отдъхне. Нелсън чакаше зад вратата, мяукаше сърдито, като извиваше гъвкавото си тяло около глезените й и я насочваше право към кухнята и металната кутийка с храна. Когато сложи купата с ядене пред него, той първо се втренчи надолу, подозрително намръщен. После гладът му надделя над желанието да я накаже и той нападна купата, без да спира нито за миг.

— Радвам се да видя, че ти липсвам — изкоментира тя сухо и се насочи към банята. Когато се появи, Нелсън просто бе решил да й прости. После започна да я следва по петите, като мъркаше като сигнал за набиране по телефона. Сядаше на всяка дреха, която тя измъкваше от гардероба и хвърляше на леглото.

— Ти си истинска напаст — промърмори тя и издърпа черните си дънки изпод него. Нелсън продължаваше да я обожава, а мъркането му почти замря. Тя се намъкна в дънките си, като се възхищаваше на отражението в огледалото на гардероба. Марката им бе „Катарин Хамет“, но плати за тях само двайсет лири в един луксозен магазин на улица „Кенсингтън Чърч“, където си позволяваше да се отбие два пъти годишно за дрехи на дизайнерите, които харесваше, но не бяха по джоба й дори и със заплатата на следовател. Кремавата ленена риза бе френска, а сивият раиран елек си бе харесала в известна верига от магазини за мъжка конфекция. Карол събра няколко черни котешки косъма от елека и хвана укорителния поглед на Нелсън.

— Знаеш, че те обичам. Но не е нужно да те разнасям навсякъде.

— Ще получиш шок, ако вземе да ти отговори — обади се мъжки глас откъм вратата.

Карол се обърна, за да види брат си, облегнат на касата на вратата по боксерки, с рошава руса коса и още мътни от съня очи. Лицето му имаше странно сходство с това на Карол, сякаш някой бе вкарал снимката й в компютър и много внимателно и неуловимо бе променил чертите й от женски в мъжки.