Вал Макдърмид - Преследвачът

— О, за бога! — промърмори той нетърпеливо и разтърси глава като гмуркан, изплувал на повърхността. Вдигна слушалката и каза:

— Тони Хил.

— Доктор Хил, обажда се Карол Джордан.

Той не каза нищо, но усети облекчение, че мислите му, които извикваха образа на мистериозната жена, изведнъж се пръснаха.

— Следовател Джордан. Полицията в Брадфийлд, не помните ли? — продължаваше да говори Карол в безмълвната слушалка.

— Да, да, здравей. Извинявай, тъкмо се опитвах да… да разчистя малко територия на бюрото си — заекна Тони, а левият му крак започна да трепери като чаша чай във влак.

— Наистина съжалявам, но няма да съм в състояние да свърша до десет. Господин Брандън свиква целия екип на кратък инструктаж и не смятам, че ще е много разумно да го пропусна.

— Да, разбира се — съгласи се Тони, докато със свободната си ръка взе химикал и нахвърли щрихите на един нарцис. — Ще ти бъде достатъчно трудно да действаш като посредник и без да даваш вид, че не си част от екипа. Не се тревожи. Разбирам положението.

— Благодаря. Виж, не смятам, че този инструктаж ще продължи дълго. Ще дойда при теб веднага щом мога да се измъкна. Най-вероятно около единайсет, ако това не пречи на твоето разписание.

— Става — съгласи се Тони и отдъхна, че няма да има много време да мъти главата си с объркани мисли, докато се захванат за работа. — Нямам никакви работни срещи за днес в бележника, така че върши си работата. Няма да ми объркаш програмата.

— Добре тогава. Доскоро.

Карол остави телефона. До тук добре. Поне един човек да не изглежда роб на професионалното си его, както експертите, с които си бе имала работа. И за разлика от повечето мъже той разбираше вероятните трудности, които я очакваха, съчувстваше й, без да бъде снизходителен, и бе добре дошъл с работата си, което щеше да намали проблемите й. Тя бързо прогони спомена за чувството, което изпита от неговата привлекателност. Тези дни нямаше нито време, нито желание за емоционално увлечение. Съжителството в един апартамент с нейния брат и поддържането на няколко близки приятелства й костваха повече енергия, отколкото можеше да отдели. Освен това рухването на последната й връзка бе такъв удар върху нейното самоуважение, че едва ли бе готова да влезе в нова така леко.

Аферата й с един хирург за спешни случаи в Лондон не издържа заради преместването й от Мет в Брадфийлд преди три години. Според Роб решението си беше чисто нейно — да се премести в по-студения север. Така че пътуването нагоре-надолу по магистралите, за да прекарват известно време заедно, бе нейно право. Той нямаше абсолютно никакво намерение да губи от безценното си свободно време в навъртането на ненужен километраж на БМВ-то си само за да отиде в град, чиято единствена забележителност бе Карол. Освен това сестрите в болницата бяха далеч по-малко чепати по характер, не бяха критични и проявяваха разбиране към дългите часове работа и неочакваните промени така добре, както ченгетата, ако не и по-добре. Бруталният му егоизъм бе разтърсил Карол, която се чувстваше изиграна заради чувствата и енергията, които бе вложила в любовта си към Роб. Тони Хил може би е привлекателен, чаровен и ако репутацията му бе точна, интелигентен и чувствен, но тя не бе готова да рискува сърцето си отново. Особено пък с колега професионалист. Ако намираше, че й е трудно да го изхвърли от главата си, то бе, защото беше очарована от това, което можеше да научи от него за случая, а не защото го харесваше.

Карол прекара ръка през косата си и се прозя. През последните двадесет и четири часа бе прекарала вкъщи точно петдесет и седем минути. Двадесет от тях минаха в напразни опити да се имунизира срещу въздействието от недоспиването. Загуби голяма част от вечерта, като чукаше от врата на врата с екипа си от следствения отдел. Провеждаше безплодно разпитване сред изнервените жители, работници и клиенти в Темпъл Фийлдс и неговия гей бизнес. Реакцията на хората варираше от пълен отказ за сътрудничество до обиди. Но това не беше кой знае каква изненада за нея. Тази област кипеше от куп противоречиви чувства.

От една страна, гей бизнесът не искаше районът да се препълни с ченгета, защото това щеше да подейства пагубно за въртенето на работата. От друга страна, сега активистите на гей общността ожесточено настояваха за прилична охрана, след като полицията със закъснение установи, че има работа със сериен убиец на гейове, който скита на свобода. Една група клиенти се ужасяваха дори от идеята да бъдат разпитани, тъй като техният двойствен живот бе дълбока тайна от съпругите, приятелите, колегите и родителите. Друга група, противоположно на първата, бяха щастливи да се правят на мъжкари и да се перчат, че никога не биха попаднали в ситуация, където да бъдат заклани от някакъв маниак със стъклени очи. Трета група бяха жадни за подробности, объркани и, в очите на Карол, дори неприлично развълнувани от това какво би могло да се случи, когато един човек излезе извън контрол. Имаше и шепа твърди лесбийки сепаратистки, които не скриваха радостта си, че този път мъжете бяха мишената.