Вал Макдърмид - Преследвачът

— Нали не те събудих? — попита тя обезпокоено.

— Не. Трябва да прескоча до Лондон днес. Идват хората с парите — прозя се той.

— Американците? — попита Карол, докато чешеше котката зад ушите. Нелсън веднага се изтъркаля по гръб, като изложи цялото си коремче, за да бъде галено.

— Точно така. Те искат пълна демонстрация на това, което сме постигнали до тук. Казвах на Карл, че точно сега нещата не изглеждат внушително, но според него те искат да се уверят, че не инвестират парите си в някаква черна дупка.

— Какъв късмет за софтуерните разработки — пошегува се тя, като разрошваше козината на Нелсън.

— Водещи технологии в софтуерните разработки, моля — подчерта Майкъл със самоирония и подигравка. — А с теб какво става? Как вървят нещата в зоната на смъртта? Чух по новините снощи, че сте се натъкнали на още един?

— Така изглежда. Поне най-после официално признаха, че имаме работа със сериен убиец, който шета свободно. Вкараха и психолог в играта, за да създаде психологически портрет на убиеца.

Майкъл подсвирна.

— Не може да бъде! Полицията в Брадфийлд навлиза в двайсети век?! Попай все пак го прие? Как се държи с него?

Карол направи гримаса.

— Действа му като трън в очите. Нали знаеш какъв кон с капаци е! Смята, че е пълна загуба на време — отговори Карол, като промени гласа си, имитирайки брадфийлдския акцент на Том Крос. — После, като ме назначиха за свръзка между екипа и психолога, той направо се облещи.

Майкъл кимна с цинично изражение на лицето.

— С един куршум два заека.

Карол се ухили:

— Аха, но това ще стане само през трупа ми. — Тя стана, въпреки че Нелсън мяукаше в знак на протест. После въздъхна и се насочи към вратата. — Обратно на работа, Нелсън. Благодаря ти, че ми отвлече съзнанието от труповете.

Майкъл се завъртя, за да й направи място да мине, и я прегърна.

— Не създавай повече затворници, сестричке.

— Не мисля, че схващаш добре принципите на полицията, братле — изсумтя тя.

Когато седна зад волана, котката и Майкъл бяха забравени. Тя бе отново с убиеца.

Сега, няколко часа по-късно, с един куп доклади на екипа по убийствата, домът й се струваше някакъв далечен спомен като лятната й почивка в Итака. Костваше й доста усилия да се отлепи от стола. Взе книжата си и се насочи към главния офис на Отдела за криминални разследвания.

Стаята приличаше на чакалня — всички бяха на крака и когато тя пристигна, детективите вече се бореха за по-удобно положение в тълпата. Двама от нейните полицаи се отместиха и й направиха място, а единият дори й предложи стола си.

— Скапан натегач! — провикна се един глас от другия край на стаята.

Карол не можа да види кой е, но поне успя да различи по гласа, че не принадлежеше на никой от нейния екип. Тя се усмихна и поклати глава към подчинения й полицай. Вместо да седне на неговия стол, тя избра да приседне на ръба на бюрото му до Дон Мерик, който я поздрави мрачно. Часовникът показваше девет и двадесет и девет. В стаята се носеше мирис на евтини цигари, кафе и потни сака.

Един от другите следователи зърна Карол и започна да си пробива път към нея. Но преди да могат да разменят и дума, вратата се отвори и вътре тежко нахлу Том Крос, следван от Джон Брандън. Шефът на отдела гледаше съмнително добронамерено, докато крачеше през стаята. Тълпата автоматично се отваряше пред него, оставяйки малка пътечка, за да минат с Брандън и стъпят до бялата дъска в другия край на стаята.

— Добрутро, момчета — каза Крос мило. — И момичета — добави след очевидно премисляне. — Тук няма никой, който да не знае, че на ръцете ни висят четири неразкрити убийства. Вече сме установили самоличността на първите три трупа — Адам Скот, Пол Гибс и Гарет Финеган. Досега нямаме никакъв напредък с четвъртата жертва. Момчетата от лабораторията още работят по него, като се опитват да пооправят лицето така, че да не уплаши и мъртвите, когато пуснем снимката на пресата.

Крос пое дълбоко дъх. Ако нещо се промени, то бе единствено изражението му, което стана още по-благосклонно.

— Както вече знаете, не съм човек, на когото му се отдава да прави хипотези, които да предхождат доказателствата. Така че трябваше с неохота да призная официално връзката между убийствата заради истерията, създадена от пресата, която идеше да се стовари върху нас — довърши той и посочи към няколкото вестника в ръцете на детективите. — Обаче в светлината на последното убийство ние ще трябва да променим стратегията си. Така вчера следобед обединих разследванията по четирите убийства в едно главно.