Вал Макдърмид - Преследвачът

— Баща ти не се е навъртал много около вас, докато си раснала. Никога не ти е показвал, че е горд със сина си, въпреки че ти сигурно си опитвала всичко възможно, за да му се харесаш. Чудила си се как да го накараш да почувства тази гордост. Майка ти е очаквала прекалено много от теб. Казвала ти е, че си мъжът в къщата. Наказвала те е всеки път, когато си се държала като дете, каквото си била, вместо като мъж, какъвто е искала да се преструва, че си.

Лицето на Анджелика трепна неволно, чувайки собствената си история от чужда уста. Тони спря.

— Продължавай — изръмжа тя през стиснати зъби.

— Не ми е много удобно да говоря прегънат на две в това положение. Не можеш ли да охлабиш малко въжето и да ме оставиш да се изправя?

Тя поклати глава с нацупени като дете устни.

— Не мога да те виждам от тази позиция както трябва — изпробва нова тактика Тони. — Имаш невероятно тяло, сигурно го знаеш. Ако това ще бъде последното нещо, което ще видя, поне ме остави да му се насладя напълно.

Тя изви настрана главата си, като че ли анализираше думите му наум, за да провери истински ли са, или лъжливи.

— Добре — отстъпи накрая. — Но това не означава, че нещо се променя — допълни тя и се приближи до скрипеца, за да го охлаби. Освободи около петдесет сантиметра от въжето.

Тони не можа да преглътне писъка от болката, която преряза раменете му, когато мускулите му бяха освободени от напрежението, което ги бе изпънало до краен предел.

— Ще ти мине — успокои го грубо Анджелика, като се върна обратно на предишната си позиция до камерата. — Продължавай да говориш! — изкомандва тя наставнически. — Фантастичните измислици винаги са ме забавлявали.

Тони се отпусна назад, като се бореше с нечовешката болка.

— Била си умно, будно дете — задъха се той. — По-интелигентно от останалите. А не е много лесно да завържеш приятелства, когато блестиш над другите. Може би сте се местили малко насам-натам. Различни съседи, не е изключено дори различни училища.

Анджелика отново поддържаше пълен контрол върху себе си. Лицето й остана безизразно, когато той продължи:

— Не ти е било лесно да завързваш приятелства. Знаела си, че си по-различна от всички останали от твоето обкръжение. Била си нещо по-специално, но в началото не си могла да си обясниш това усещане. После, когато си пораснала, си осъзнала какво е то. Не си била същата като другите момчета, защото изобщо не си била момче. Не си изпитвала никакъв сексуален интерес към момичетата, но причината не е била, защото си била хомо. В никакъв случай. А защото ти самата вътре в себе си си чувствала, че си момиче. Това, което си открила, е, че когато се накиприш в женски дрехи, усещането е като че ли си се завърнала вкъщи. Сякаш точно така е трябвало да бъде винаги. — Той спря и й пусна една крива усмивка. — Как се справям до тук?

— Много впечатляващо, докторе — отвърна тя студено. — Очарована съм. Продължавай!

Тони сви леко мускулите на раменете си и остана доволен, като откри, че досега уврежданията бяха само временни. Игличките, които яростно са забиваха в гърба му, сега му се струваха само като неприятно дразнене след това, което преживя по-рано. Пое дълбоко дъх и продължи:

— Решила си да станеш човекът, който вътрешно си чувствала, че си. Да се превърнеш в жена, каквато в действителност си знаела, че си. Господи, Анджелика, толкова много ми се издигаш в очите заради всичко това, което си преживяла! Безкрайно много те уважавам заради смелостта ти. Знам колко трудно е да убедиш медицинските профани да приемат идеята на сериозно. Цялата хормонална терапия, електролизата, трудността да живееш като полумъж, полужена, докато чакаш операцията! А след това и цялата болка в хирургията! — Той поклати глава учудено. — Аз лично не бих имал куража да мина през всичко това!

— Не беше лесно — изпусна се Анджелика. Думите се измъкнаха от устата й почти против волята й.

— Вярвам ти — каза Тони съчувствено. — И след всичко преживяно сигурно неведнъж си се чудила дали в крайна сметка всички тези мъки са си заслужавали. Тогава си осъзнала, че глупостта, безчувствеността, липсата на усет, всички типични качества на мъжете не просто са изчезнали, а никога не са съществували у теб, защото винаги си била жена. Те са продължавали да бъдат все същите стари гадни копелета, неспособни да различат една изключителна жена, когато тя им поднася любовта и привързаността си на тепсия. — Той спря, проучвайки лицето й, за да разбере дали бе дошъл часът за големия риск. Налагаше се да играе ва банк. Студенината в очите й бе отстъпила място на един почти нещастен израз. Той смекчи гласа си и намали тона. „Господи, дано цялото ми учене и опит сега оправдаят целта си!“, помисли си отчаяно Тони. — Те са те отблъснали, нали? Адам Скот, Пол Гибс, Гарет Финеган и Дамиен Коноли? Пренебрегнали са те най-грубо?