Вал Макдърмид - Преследвачът

Дон Мерик влезе в стаята на „ХОЛМС“, дъвчейки голям чийзбургер с бекон, печен на скара.

— Не мога да разбера как го правиш! — оплака се Дейн Улкот. — Как успяваш да накараш ония повлекани долу в кафенето да ти приготвят нещо прилично за ядене?! Обикновено не могат да се справят с нещо повече от чаша чай. Но на теб винаги ти се отдава да ги омаеш и да ги въртиш на малкия си пръст.

Мерик му намигна дяволито.

— Сигурно е от естествения ми северняшки чар — обясни скромно той. — Просто се приближих до най-грозната и й казах, че ми напомня страшно много за майка ми, когато беше в разцвета на силите и младостта си. — После седна и изпъна дългите си крака. — Проверих шест джипа „Дискавъри“, които вашият сержант ми даде на списък. Всички са чисти. Две от тях са жени. Други двама имат желязно алиби поне за две от въпросните нощи. Един има прогресивна склероза, така че не би могъл да натвори всичко това. А шестият го е продал на някакъв търговец от централните графства на страната още преди три седмици.

— Страхотно, няма що! — отвърна тежко Дейв. — Дай списъка на един от операторите, за да можем да допълним файла.

— Къде е шефът?

— Карол или Кевин?

Мерик сви рамене.

— Все още смятам за мой шеф следовател Джордан.

— Навън е да гони Михаля.

— Значи има някакъв резултат? — оживи се Мерик.

— Две съвпадения за джиповете и програмните продукти.

— Да погледнем.

Дейв прерови купа листа пред него и откри три листа, захванати с кламер. Първият беше списък на двете съвпадения. Мерик се намръщи и обърна на следващия лист. Вторият беше запис от разпита на Филип Крозиър. Нищо интересно. После нервно прехвърли и отвори третата страница. Това беше списък на двама Торп. Единият имаше адрес в Девън, който му бе познат отдавна, и няколко присъди за обир. Вторият също бе на стар адрес, само че в Сийфорд. Тук имаше пълен набор обвинения от ученическите години — пребиване на футболен съдия, чупене на прозорци в училище, джебчийство по магазините. Имаше и цял куп присъди вече като пълнолетен, всички за проституция. Мерик пое рязко дъх и се върна обратно на първата страница.

— По дяволите!

— Какво става? — попита Дейв, неочаквано разтревожен.

— Видя ли това? Кристофър Торп от Сийфорд?

— Да. Е, и? Карол смята, че той няма връзка с нашия тук. Искам да кажа, че онзи е имал обвинения в мъжка проституция, а този тук, в Брадфийлд, изглежда е женен, защото жената на неговия адрес носи неговата фамилия. А освен това как си представяш да наемаш момчетата, които се пускат из доковете за една нощ, като ги развозваш с такъв лъскав джип „Ленд роувър Дискавъри“!

Мерик поклати глава.

— Не. Схванали сте погрешно нещата. Познавам този Кристофър Торп от Сийфорд. Работех в Нравствения отдел там, преди да попадна тук, спомняш ли си? Аз го арестувах по две от тези обвинения в проституция. Въпросният Торп по това време бе свършил половината от необходимото за смяна на пола. Имаше цици и всички останали мъжки атрибути. Опитваше се да събере достатъчно пари за операция, като се пускаше на моряците. Познай какъв беше работният му псевдоним? Кристофър Торп не е женен за Анджелика Торп! Той е Анджелика Торп!

— По дяволите! — повтори възклицанието на колегата си Дейв.

— Дейв, къде, за бога, се е дянала Карол?

Анджелика стоеше пред него с ръце на хълбоците, засукала единия край на устата си.

— Не можеш, нали? Не можеш да го докажеш, защото не знаеш нищо за живота ми.

— В известен смисъл си права, Анджелика. Не знам фактите от живота ти — започна предпазливо Тони, — но мисля, че поне долавям контурите. Майка ти вероятно не може да се похвали, че е била пример за такава — почти съм убеден, че не те е обичала. Не е изключено да е имала проблеми с алкохола или дрогата, или просто не е разбрала от какво се нуждае едно малко дете. И в двата случая не те е карала да се чувстваш обичана, когато си била малка. Прав ли съм?

Анджелика гледаше намръщено.

— Продължавай! И без това си копаеш гроба!

Тони почувства тръпка на ужас, която вцепени мозъка му. Ами ако грешеше? Какво щеше да стане, ако тази жена се окажеше изключение от всички стандартни варианти, до които се опитваше да я сведе през цялото време на разследването? Не искаше да мисли какво го чака, ако този сериен убиец произхождаше от някое чудесно, щастливо семейство. Отпъждайки съмненията си като лукс, който не можеше да си позволи точно сега, Тони продължи да сондира: