Вал Макдърмид - Преследвачът

Без никаква причина Стиви Макконъл изплува в мислите й. Той никога повече нямаше да види небето, никога отново нямаше да се разхожда през полето и да наблюдава смяната на сезоните. Пени благодареше на бога, че имаше силата да изложи нещата така, че виновните да си платят за тази нелепа загуба.

Къщата на Филип Крозиър бе тясна триетажна модерна градска постройка с тераси. Приземният етаж бе зает главно от вътрешния гараж. Карол, седнала в колата, я огледа от горе до долу.

— Ще влезем ли вътре, мадам? — попита я младият следовател, седнал на шофьорското място до нея.

Тя помисли за момент. В идеалния случай би искала Тони да е с нея, когато разпитва хората, чиито имена извади компютърът. Опита се да се обади отново вкъщи. Никакъв отговор. Клер каза, че все още не се е появявал и в офиса, което я изненадало, тъй като имал уговорена среща за девет и половина. Карол бе завъртяла край къщата, но тя изглеждаше по същия начин, както и предишната вечер. Сигурно е запрашил нанякъде с някоя дама, реши тя, и сега се забавлява, докато тя обикаляше да го търси. В такъв случай си заслужава да пропусне разкриването на Ханди Анди, помисли си тя. Като не успя да открие Тони, Карол се опита да намери поне Дон Мерик, за да я подкрепи. Но той беше излязъл, за да проверява собствениците на другите джипове „Дискавъри“. Единственият човек, когото можа да намери и който не бе ангажиран с някаква спешна работа, бе следовател Морис. Той имаше само три месеца служба в системата.

— Можем също да видим дали той е вътре — предположи Карол. — Въпреки че най-вероятно е на работа.

Прекосиха пътеката към къщата. На Карол й направиха впечатление дребните детайли като педантично подкастрената ливада и елегантно оформения жив плет. Къщата съвсем не подхождаше на описаната в профила на Тони. Дори по-скоро приличаше на домовете на жертвите по отношение на цената и местоположението, отколкото да е на човек, който се стреми към техния начин на живот. Карол натисна звънеца и отстъпи назад. Тъкмо се канеха да се откажат и да си тръгнат към колата, когато тя чу стъпки, слизащи по стълбището. Вратата се отвори широко и на прага й се появи един едър, набит негър, обут в сини панталони и алена тениска. Като допълнение беше бос. Едва ли изглеждаше много по-различно от описанието на Тери Хардинг. Сърцето на Карол спря за момент. После си припомни, че Крозиър може би не е единственият човек, който има достъп до своите програмни продукти и джипа си. Все пак заслужаваше си да бъде разпитан.

— Какво обичате?

— Вие ли сте господин Крозиър?

— Точно така. Кой се интересува? — Гласът му беше провлачен, със силен местен акцент.

Карол показа служебната си карта и се представи:

— Чудя се ще бъде ли удобно да влезем и да разменим няколко думи, сър?

— За какво?

— Името ви се появи в едно рутинно проучване и искаме да ви зададем няколко въпроса, за да можем да ви елиминираме от списъците.

Крозиър сбърчи вежди.

— Какво разследване?

— Ако може да влезем все пак, сър?

— Не! Почакайте! За какво е всичко това? Аз се опитвам да свърша една работа, а вие нахлувате изневиделица!

Морис пристъпи до Карол.

— Не е нужно да създавате трудности, сър. Всичко е само рутинна проверка.

— Господин Крозиър не създава трудности, сержант — сряза го Карол хладно. — И аз бих се чувствала точно така, ако бях на ваше място, сър. Една кола, отговаряща на описанието на вашата, е била замесена в инцидент и е необходимо да ви отхвърлим от разследването ни. Говорим с много други хора, свързани с това следствие. Така че няма да ви отнемем много време.

— Добре тогава — въздъхна той и се предаде. — По-добре влезте.

Последваха го нагоре по стълбището, което свърши в едно разчупено помещение, представляващо хол и зад барплота кухня. Мебелировката беше скъпа и подредена с вкус. Никаква претрупаност и натруфеност. Кимна им към два от фотьойлите от кожа и дърво, а самият той се настани на една кожена възглавница на полирания лъскав под. Морис измъкна бележника си и го отвори показно на нова страница.

— Значи вие работите вкъщи? — започна Карол.

— Точно така. Аз съм професионален аниматор.

— Анимационни филми?

— Предпочитам повече научната анимация. Ако искате нещо показно за университета си, например как се сблъскват атоми, точно аз съм човекът, който ви трябва. И така, за какво е всичко това?

— Вие карате ли „Ленд роувър Дискавъри“?

— Да. В гаража е.

— Можете ли да ми кажете дали сте шофирали с него миналия понеделник през нощта? — попита Карол. „Господи! Това само преди седмица ли беше!“, чудеше се тя.