Вал Макдърмид - Преследвачът

— Повече от възможно. Напълно осъществимо.

— Така че молбата ми към вас е да проверите клиентите си, ако пазите документите за продажба.

— Разбира се, че ги съхраняваме. Но не само ние продаваме продуктите си директно. Обаче всеки, който купи програмата от нас, е регистриран в документите за продажбите. Това дава право на всеки наш клиент за безплатен сервиз, ако се наложи. То означава също, че имат предимство при получаване по пощата на каталози за най-новите ни разработки. — Дънкан се увлече в обяснения. — Ако ви разбирам правилно, следовател, вие искате да получите достъп до нашите основни данни?

— Прав сте. Става въпрос за разследването на няколко убийства и информацията би могла да бъде ключова за нас. Освен това държа да подчертая, че всичко това ще остане строго поверително. Аз лично ви гарантирам, че вашите данни ще бъдат изтрити от системата ни веднага, щом като свършим с проверката — каза Карол, като се опитваше да не звучи като просяк.

— Не знам — каза Дънкан колебливо. — Не бих казал, че идеята ви ми допада, още по-малко пък колегите ви да тропат по вратите на клиентите ни.

— Това няма да стане, господин Дънкан. В никакъв случай. Искаме просто да вкараме списъка в Системата за изключително важни разследвания на Министерството на вътрешните работи и да засечем информацията с наличните данни. Ще предприемем действия само при евентуални съвпадения, на които се натъкнем, на хора, попаднали вече в системата.

— Вие серийния убиец ли преследвате? — попита неочаквано Дънкан.

Какво ли искаше да знае, учуди се Карол за момент.

— Да — отвърна, като се надяваше да е заложила на печелившия коз.

— Ще ви се обадя след малко, следовател. Само да се уверя, че точно вие сте лицето, за което се представяте.

— Няма проблеми. — След това му даде главния номер на централния полицейски участък. — Помолете ги да ви свържат с мен — в стаята на екипа „ХОЛМС“, на улица „Скаргил“.

Следващите пет минути минаха в тревожно очакване. Нетърпението й нарастваше. Телефонът едва успя да звънне, когато тя грабна слушалката.

— Следовател Джордан.

— Задължена си ми, сестричке!

— Майкъл!

— Тъкмо казах на Фрейзър Дънкан какъв уважаван човек си и въпреки всичко, което е чувал за полицията, може да ти се довери.

— Обичам те, братле! Сега изчезвай от телефона и ми дай човека!

След един час данните от „ВиКом“ бяха в компютърната мрежа на „ХОЛМС“ благодарение на способностите на Дейв Улкот и чудесата, които правеше днес модерната технология. Карол го бе насочила към Фрейзър Дънкан, след като се бяха споразумели за задължителните правила при използването ни информацията. После бе принудена да слуша края на разговора, който Дейв довърши и който се състоеше от непознати изрази като „честота на предаване на информацията“ и „АБСП файлове“.

Карол седеше до Дейв, докато той работеше на един от компютрите.

— Добре. Имаме списъка от Суонси на всички в радиус на тридесет километра от Брадфийлд, които имат някоя версия на „Дискавъри“. Имаме също списъка от „ВиКом“ на хората, които са купили техни програмни продукти. Натискаме този клавиш, слизаме по това меню, правим този избор, натискаме тук и сега изчакваме машината да потърси съвпадения.

Една минута, която й се видя цяла вечност, нищо не се случи. После на екрана проблесна едно съобщение: „Открити две съвпадения. Желаете ли списък?“

Дейв натисна бутона за потвърждение. На екрана се появиха две имена с адреси.

1. Филип Крозиър, „Браутън Краг“ №23, Шефийлд Роуд, Брадфийлд ВХ 46, J.B.

2. Кристофър Торп и Анджелика Торп, улица „Грегъри“, Мурсайд, Брадфийлд ВХ 6, L.R.

— Какво означава това? — попита Карол, посочвайки двойката имена.

— „Дискавъри“ е регистриран на името на Кристофър Торп, а програмният продукт е бил купен от Анджелика — обясни Дейв. — С натискане на този избор в програмата компютърът сортира не само адресите, но също и имената. Е, Карол, вече имаш нещо. Независимо какво означава, ние трябва да проверим.

Пени Бърджес крачеше по грубата напукана варовикова настилка. Небето бе яркосиньо, типично за ранната пролет. Тревата по ливадите започваше да придобива цвят и изглеждаше повече зелена, отколкото кафява. От време на време във въздуха прелитаха чучулиги и разливаха песента си наоколо. Каква наслада за ушите й, мислеше си Пени. Тя се съживяваше само в два случая. Или когато беше по следите на някоя гореща история, или когато се качваше из голите йоркширски хълмове. Навън, в откритите простори, тя се чувстваше волна като чучулига. Разтоварваше се от цялото натрупано напрежение. Никакви спешни новини, никакви спорове, които трябва да бъдат изгладени; никаква необходимост да хвърля поглед през рамото си, за да се убеждава, че винаги е пред съперниците си. Просто небето, полята, невероятният варовиков пейзаж и тя сред тях.