Ридли Пиърсън - Твърдо падане

Плакаха дълго, хрумна му, че предварително оплакват мъката си и това го ужаси. Цигарата й бе изгоряла и се бе превърнала на дълга тръбичка от сива пепел, а филтърът бе изпаднал от пепелника.

— Благодаря ти — рече меко той. Стисна ръката й и тя стана безжизнена в дланта му.

Тя го погледна, погрозняла от мъка. Страхът й бе осезаем, омразата й — също. Сега вече всичко бе ясно: тя смяташе, че той е постъпил погрешно.

Той стана, прииска му се да я целуне по бузата, но веднага отхвърли тази мисъл.

— Ще ти се обадя — рече той, но не бе сигурен, че ще го стори.

Почти бе преполовил пътя си до вратата, когато тя объркана му извика:

— Но как е станало това?

— Не знам. — Той хвана дръжката на вратата, познатите й форми сториха нещо с него, провокираха нещо болезнено в съзнанието му. Той се бе вторачил в дръжката, чудейки се дали някога изобщо ще се върне тук. — Нямам представа. Няма следи от насилствено влизане. Може би Дънкан да го е пуснал или нещо подобно. Не мога да повярвам, че той би го сторил. Не и посред нощ. По някакъв начин онзи е влязъл вкъщи. Кой знае…

Тя започна да се изправя от стола си, но сетне размисли и пак се отпусна. Беше й благодарен за това; искаше да си замине.

— Ще се моля за теб — каза тя с разтреперан глас. — Ще се моля за двама ви.

Дагит нетърпеливо чакаше сигнала за действие, седнал зад волана на колата си, паркирана на пет преки от площад „Дюпон“. Лицето на задната седалка на колата, паркирана на отсрещната страна на улицата, трудно можеше да се види, но когато Дагит вдигна телефона и чу гласа на Пулман, той само му припомни мащабите и важността на операцията. За по-малко от три часа Пулман и Мъмфорд бяха включили в нея повече от шейсет агенти. Всяка платформа на всяка спирка по „червената“ линия бе покрита, както и центърът на метрото, където тя се пресичаше с „оранжевата“ и „синята“ линия. Техническият отдел бе екипирал всеки от агентите с радиостанция, така че в града, а донякъде и в предградията, функционираше ефикасна мрежа. Имаха страхове, че в някои райони радиомрежата може да се прекъсне, поради дълбочината на тунелите и големите разстояния. Но с приближаването на девет часа на четири ключови места из града се разположиха камионетки с препредавателни усилватели. Целият град бе станал територия на вашингтонското управление. Специалните агенти, шефовете на отряди, изпълнителните началници се гордееха със способността си да хвърлят мрежата върху него за броени часове.

— Имаме зелена светлина — каза Пулман.

— Ще чакаме да видим дали ще доведе момчето. Разбрахме се за това — напомни Дагит.

ФБР бе признато в цял свят за умението си да се справя с отвличания. При това зад всеки случай, за който научаваше обществото, се криеха по още двайсетина отвличания с успешен край, за които не се шумеше. Но дори да бе така, Дагит кой знае защо се питаше дали не сгреши, загдето се довери на Бюрото. Молеше се Богу това да не е причината да съжалява сетне цял живот.

— Всички ние сме подир един човек — а ти си на топа на устата, Мичиган. Необходима е голяма смелост човек да направи това, което ти направи.

— Или голяма глупост — каза Дагит, преди да затвори телефона и да подкара колата. Пулман все ще каже нещо идиотско. Погледна за последен път надясно и този път можа да види Пулман, притиснал лице върху стъклото, с дясната си ръка правеше знака на вдигнатия нагоре палец. Господи, тоя бе същински Джон Уейн 22 22 Известен с ролите си в уестърни актьор. — Б.пр. . Ръката на страха се вмъкна в Дагит, сграбчи стомаха му и стисна. Сигурно щеше да повърне, ако имаше какво.

Той пътува по сивото черво, което е елеваторът, списъците са сгънати във вътрешния джоб на сакото му. Миризмите му подсказват, че слиза все по-надолу, чистият въздух се подменя от вонята на машинарии и хора. Отблъсква го. Обръща глава назад и вижда малката и все по-смаляваща се черна дупка на върха на тунела. Увеличаващата се топлина го кара да помисли за ада. Това е наказанието за всичките му провали. Провалът: носи го върху себе си като три номера по-голямо, напоено с вода палто.

Точно девет. Опитва се да се съсредоточи върху лицата в тълпата. Каква тълпа? Няма много хора, след като часът пик е минал. Хората са навън да вечерят, или у дома — гледат телевизия, отишли са да поплуват в клуба. Семейства — в безопасността и сигурността на домовете си. Същите хора, които той и останалите са се заклели да защищават. Ала не се справят много успешно. Защото въпреки всичката си тайнственост, всичките съвещания, всичките компютри и програмни продукти, всичките разходи, шифри, отпечатъци, видеоапаратури и прочее, те се бяха провалили. Шейсон е на свобода. Корт е на свобода.