Норма Бейшър - Игра на богове

Каква игра играеше той всъщност?

През следващите седмици Александър и Мередит се срещнаха няколко пъти, за да разговарят за интервюто. Макар че се виждаха в най-елегантните ресторанти на Манхатън, първоначално отношенията им напомняха въоръжено примирие. Разговорите протичаха трудно и напрегнато. Почти по всички въпроси имаха различно мнение. Все пак в резултат на това общуване постепенно се отпуснаха и дискусиите станаха по-приятни. Александър се държеше очарователно и внимателно, но никога повече не я покани в апартамента си след вечеря, дори не намекна за подобно нещо. Държи се като безупречен джентълмен, оцени Мередит, отърсвайки се от всичките и подозрения. От мен единствено се е искало да му покажа, че интересът ми е строго професионален. Откри, че започва истински да го харесва.

Точно както свирепите студени зимни ветрове най-после отстъпиха пред обещанията на задаващата се пролет, така и враждебността между Александър и Мередит се превърна в нарастващо взаимно възхищение и привързаност. Сексуалното напрежение, неизменно витаещо помежду им, продължаваше да се долавя, но и двамата се бяха научили да се справят с него и го бяха приели. За Мередит това означаваше да признае — само пред себе си, разбира се, — че Александър силно я привлича, макар да не възнамеряваше никога да предприеме стъпка в тази посока. За Александър означаваше да държи физическите си страсти под контрол и да потиска желанието си, докато си проправяше път в тази донякъде объркваща връзка.

В началото на април дойде официалното съобщение от президента на Ай Би Ес Остин Ферис, че от есента започва ново предаване — „Манхатънски наблюдател“ с водещ Мередит Кортни. Той оповести, че три откъса от новото шоу ще бъдат излъчени в ефир през юни, юли и август, а от септември предаването ще стане седмично и именно тогава Мередит официално ще напусне „Светът във фокус“. Ще я замести Кейси Риналди, в момента редовен сътрудник на предаването. Остин Ферис потвърди още и слуховете, че първото предаване на „Манхатънски наблюдател“ ще бъде с Александър Киракис, което вече се подготвя.

— Започна се — обяви Мередит на Александър, докато вечеряха в „Залата на дъгите“. — Журналистите, които се занимават със светската хроника, ще решат, че сме в разгара на страстна връзка.

Александър я погледна. Дори на притъмнената светлина черните му очи сякаш сияеха.

— Това притеснява ли те? — попита той и облегна вилицата си върху ръба на чинията.

— Отначало да — призна тя. — Не ми харесваше идеята всички да си мислят, че съм спала с теб, за да получа интервюто.

— А сега? — попита той и допи виното в чашата.

— Вече развих нещо като имунитет — отвърна тя с кисела усмивка. — Май свикнах.

Той се ухили.

— Никога не съм те смятал за жена, която се притеснява какво мислят другите за нея — сподели той леко развеселен.

— По принцип е така — съгласи се тя. — Но когато се захванах с този занаят, когато започнах да изграждам кариерата си… Да кажем, че ми се случиха някои неща, които ме накараха да заема отбранителна позиция.

— Разкажи ми по-подробно — подкани той.

— Не е важно.

— Очевидно е, иначе нямаше да продължава да те тормози. — Пресегна се през масата и хвана ръката й. — Ти май още продължаваш да не ми вярваш, Мередит, нали? — попита той нежно.

— Доверието няма нищо общо. Всичко е история и едва ли би заинтересувало друг, освен колега, попаднал в същото положение.

— Грешиш. — Впи очи в нейните. — Аз наистина се интересувам.

Тя се поколеба за миг. Даде си сметка, че интересът му е искрен, и заговори. Откри, че му разказва нещо, което никога не бе споделяла с друг, и дори докато говореше, се питаше защо го прави. Изреждаше какви проблеми и пречки се е налагало да преодолява, изграждайки кариерата си; с какъв скептицизъм от страна на колегите си мъже се е сблъсквала; каква ревност и съперничество са проявявали някои жени. Докато говореше, в очите на Александър забеляза единствено търпеливо разбиране.

— Имаме повече общо помежду си, отколкото си представяш — заключи той. — И аз съм преодолявал доста пречки и множество предразсъдъци.

Погледна го изненадана.

— Ти?

— Не е лесно да си син на Константин Киракис — обясни той простичко.

— Според мен това само би направило живота по-лек.

— В някои отношения вероятно да. Наистина израснах с доста привилегии. Докато не станах официално президент на „Киракис“, всичко, което притежавах, ми беше давано — изрече той тихо. — Личното ми богатство е наследено. Дори президентското място в „Киракис корпорейшън“ приех по право. — Поклати глава. — Давам си сметка, че за мнозина това изглежда идеалното положение, достойно за завист, но аз открих, че с привилегиите идва и натискът.