Норма Бейшър - Игра на богове

— Тези току-що пристигнаха за теб, Мередит. — Синди внесе в гримьорната на третия етаж на телевизионния център огромна кристална ваза с дузина червени рози. — Тук ли да ги оставя, или да ги занеса в кабинета ти?

— Занеси ги — нареди Мередит и без дори да извърне глава, подаде на секретарката си списък с телефонни номера и писма, които да разпрати същия ден.

— Няма ли поне да погледнеш от кого са? — учуди се Синди.

— Какво…

Мередит се обърна и застина при вида на розите. Нямаше смисъл да поглежда картичката. Знаеше кой ги изпраща. Все пак измъкна картичката от пликчето и прочете: „С нетърпение очаквам тази вечер. А.“ Усмихна се пресилено, докато я препрочиташе. Явно никога не се отказва, помисли си тя. Бе приела поканата за вечеря, но ясно даде да се разбере, че срещата е чисто делова — да обсъдят интервюто.

— Някой те харесва — изкоментира Синди ухилено.

— За жалост — промълви Мередит мрачно.

— Защо за жалост?

— Дълга история — отвърна Мередит уклончиво и седна на гримьорския стол. Напъха голяма бяла салфетка в яката си, за да запази роклята при гримирането. Докато фризьорката сваляше затоплените ролки от косата й, гримьорката дооформи лицето й. В това време Бари Матлок, секретарката на продуцента, й подаде лист. — Това ли е всичко за анонса на предаването? — попита Мередит.

— Ти какво предлагаш?

Мередит се замисли и започна да нахвърля бележки по гърба на листа.

— Как ти звучи това: „Джесика Шери говори за новия си разтърсващ документален роман. Ще ви предложа Втората част от серията си интервюта със съпруги на политици. Тони Кориган ще ни разкаже за последната вълна от тероризъм в Европа. Това и още теми, в «Светът във фокус».“

Погледна въпросително, а Бари сви рамене.

— Харв вероятно ще го одобри — призна тя. — Ще отскоча до горе и ще…

Когато отвори вратата, режисьорът Кент Мейсън почти се сблъска с нея.

— Бързо — подкани той задъхано. — С какво е облечена Мередит днес? — Погледна към нея и разпери отчаяно ръце. — Бежово! Господи… Няма да има никакъв контраст!

Извърна се и изчезна.

— Винаги се държи, сякаш е на ръба на криза — отбеляза Мередит засмяна.

Бари направи гримаса.

— Държи се така, откакто е постъпил в Ай Би Ес — обясни тя. — Все бърза, сякаш се е отправил към вечността и разполага само с десет минути, за да стигне до там.

Мередит погледна часовника на стената. Щеше й се фризьорката да приключи. До излизане в ефир й оставаха двадесет минути. Синди мълчаливо четеше издиктуваните от Мередит писма, с които канеше бъдещи участници в предаването.

Следобед й предстоеше да проведе поне още десетина телефонни разговора и да отговори на два пъти по толкова. Трябваше да обмисли и бъдещите си интервюта, какъв подход да избере, какви въпроси да зададе. Продължаваше да пише само голяма част от материалите, както постъпваше и когато работеше в Лос Анджелис. И докато си на тази вълна, рече си тя, по-добре измисли нещо, с което да впечатлиш Александър Киракис довечера.

В този момент Кент Мейсън отново се появи на прага.

— Напълно съм готов, Мередит — обяви той трескаво, сочейки часовника си. — Десет минути и си на живо!

— Добре!

Мередит стана енергично и махна със замах салфетката от брадичката си, а фризьорката отчаяно се опитваше да прибере няколко непокорни кичура.

Пет минути по-късно записа анонса на предаването с колегата си Коул Ричардс — привлекателен сговорчив мъж около четиридесетте, бивш кореспондент на „Асошиейтед прес“. През следващите десет минути сновеше между кабинета си и бюрото пред камерите, а екипът на предаването постоянно носеше съобщения и бележки. Когато наближи времето за появяване в ефир, секретарката й я придружи до студиото.

— Кого искаш за „Лица от новините“ — принц Чарлз или главатаря на наемниците в Северна Африка? — попита Синди.

— Принц Чарлз, ако успеете да намерите кадри. Той би привлякъл по-голяма публика — отвърна Мередит.

Синди кимна.

— Преди женитбата си бе почти толкова популярен сред жените, колкото и Александър Киракис — подметна тя весело.

Думите на момичето я жегнаха. Защо се тормозеше, че е имало толкова жени в живота му, запита се Мередит. Какво й пука?

Прогони тези мисли от главата си и прегледа излъчените сутрешни новини. Докато се настаняваше пред камерата до Коул Ричардс, се съсредоточи върху едно-единствено нещо — предаването.

Мередит седеше до тоалетката в спалнята и нанасяше блясък върху устните си. Спря, за да разгледа отражението си в огледалото, и се усмихна. Доста труд полагаш за мъж, който не те интересува, скъпа, смъмри се тя. Кое точно у него те кара да вървиш против собствената си природа?