Норма Бейшър - Игра на богове

Джордж го изгледа изпитателно.

— Какво всъщност желаеш, Александър? — попита той накрая.

— Всичко. Искам да притежавам света — бе простичкият отговор.

Джордж се засмя.

— Ако някой знаеше как да постигне това… — подхвана той.

Александър се усмихна.

— Прояви търпение, приятел. Ще ти покажа как става.

— Малко по-наляво — посочи Мередит на работника, който се мъчеше да закачи портрета на Елизабет. — Да, така. Отлично!

— Слава богу! — отдъхна си мъжът и слезе от стълбата. — Нужен ли съм ви за нещо друго, госпожице Кортни?

Тя поклати глава.

— Не, благодаря. Това е всичко.

— Винаги на вашите услуги. — Сгъна стълбата и спря, за да погледне портрета. — Била е истинска красавица.

Мередит кимна.

— Така е.

— Гледах последния й филм — сподели мъжът и отнесе стълбата до вратата. — Беше страхотна. Жалко, че почина.

— Наистина — съгласи се Мередит и му отвори вратата. — Отново благодаря за помощта.

— Няма защо — отвърна той и махна за довиждане.

Като затвори вратата след него, тя се обърна и се огледа. Моето убежище, помисли си доволна. Истински дом — най-после!

Първият й апартамент, който пренае от колежка от Ай Би Ес, се намираше в долната част на Ийст сайт и се оказа прекалено малък. Представляваше студио в привична жилищна сграда, но кухничката бе колкото пощенска марка — така я описваше пред колегите си, — а в банята едва успяваше да се обърне. Обеща си, още докато разопаковаше багажа, да се премести веднага щом открие онова, което я устройва. Преди месец Кейси Риналди, друга колежка от Ай Би Ес, й спомена за свободен апартамент в нейната сграда на Седемдесет и първа улица и Уест енд авеню. Кейси я свърза с управителя на сградата и Мередит подписа договора в деня, в който видя апартамента.

Седмици наред работеше през свободното си време, за да го превърне в желаното от нея кътче. Сега вече приключи и бе напълно доволна от резултата. Апартаментът беше просторен, модерен и обзаведен в подчертано женски стил. Във всекидневната, решена в нюанси на бледосиньо и бяло, имаше диван и кресла — меки и удобни. За спалнята избра розово и бледомораво. Втората спалня превърна в кабинет и го обзаведе с два шкафа за книги и бюро с плъзгащ се плот, което откри в антикварен магазин.

Сега наистина имам чувство за дом, помисли си тя и погледна портрета на Елизабет и Дейвид. Несъзнателно напъха ръце в джобовете на сивите си вълнени панталони. Откакто бе напуснала Калифорния, мечтаеше за място, което да нарече свой дом, и най-после го намери. Но ще заличи ли той празнотата в душата ми, запита се тя. Все още изпитваше болка от раздялата с Ник. Горчивината, която усети при последната им среща, бе така силна, както и през онази сутрин в Малибу. Обеща си това никога повече да не се случва. Никой мъж нямаше да я нарани като Ник, защото никой нямаше да получи този шанс. Няма да позволи на никого да се доближи толкова до нея.

Имаше работата си и това трябваше да й стигне.

В студен сив следобед в средата на декември Мередит наблюдаваше от прозореца в кабинета си на деветия етаж на сградата, където се помещаваше Ай Би Ес, движението по Петдесет и втора улица долу. Мъж в костюм на Дядо Коледа стоеше на оживения ъгъл и раздаваше лакомства на струпалите се около него деца. Мередит се усмихна. Обожаваше Коледа в Ню Йорк. Тук празничната атмосфера се различаваше съществено от онази на Западния бряг. Спазваха се повече традиции, имаше сняг… Напомняха й за някогашните коледи у дома…

Върна се при бюрото. На стената зад гърба й висяха поставени в рамки отзиви от вестници, в които я споменаваха или цитираха, корици на списания, в които се разказваше за нея — това бяха резултатите от успеха й като съавтор на „Светът във фокус“. Погледна ги, сякаш ги виждаше за пръв път. „Ню Йорк таймс“, „Нюзуик“, „ТВ гайд“, „Мис“, „Уоркинг уоман“… Беше се превърнала в една от изявените, ако не и най-изявената новинарка в Ай Би Ес. В дни, когато се чувстваше добре, това я изпълваше с гордост; в дни, когато не се чувстваше така добре, й носеше утеха. Беше успяла.

Потънала в мисли, едва дочу лекото почукване на секретарката й, която отвори вратата. Мередит вдигна глава.

— Какво има, Синди?

— Получих отговори на поканите ти към бизнесмени за новата серия интервюта. — Младата жена влезе в кабинета. — Президентът на „Ексон“ прие. „Лий Йакока“ са склонни, но вероятно ще възникнат проблеми при уточняване на удобното за тях време. На Браун от „АТТ“ не му е възможно. Александър Киракис е склонен да обмисли поканата, но иска да говори с теб, преди да ни даде зелена светлина.