Норма Бейшър - Игра на богове

Със забит в сценарий нос и молив зад ухото той нахълта през вратата. Изглеждаше по-млад от очакванията й — около двадесет и девет — тридесетгодишен. Носеше джинси и синя работна риза. Косите му бяха тъмни, гъсти и непокорни, но брадата му бе добре поддържана. Не видя очите му заради тъмните очила.

— Извинявайте за закъснението — подхвърли той. — Днес тук е истинска лудница. Отдавна ли чакате?

— Не — поклати глава Мередит. — От десет-петнадесет минути.

Младият мъж нахвърли няколко реда по оръфаните полета на сценария, после го остави и отмести кашон с играчки от един стол.

— За филма са — обясни той, посочвайки кашона.

Тя кимна усмихната.

— О… извинете! Забравих да се представя. Аз съм Ник Холидей. — Ухили се и свали очилата. Откриха се закачливо проблясващи сини очи. — Както казах, тук днес е истинска лудница.

— Представям си — промълви тя сговорчиво. — Аз съм Мередит Кортни от новините на телевизията.

Веждите му се стрелнаха нагоре в престорена изненада.

— А, вече съм новина, така ли?

— Новина сте най-малкото заради любителите на киното — отвърна тя. — Някой от екипа ви е предупредил, нали?

— О, да. Къде и кога? — попита той. — Знаете ли, в момента съм готов да се възползвам от всичката публичност, която ми падне. — Сведе гласа си до конспиративен шепот. — Напоследък бизнесът не върви особено.

Тя се засмя.

— Аха — промълви бавно. — Приготвила съм списък с въпроси и ако ги одобрите, следобед ще доведа оператор тук и ще запиша интервюто.

Ник погледна въпросника, а после отново Мередит.

— Изглеждат доста безобидни. Не се споменава за неприятностите ми във връзка с притежаване на наркотици, за оргиите в Малибу, за разправиите при раздаването на роли. Да, днес следобед е удобно. Доведете човека на снимачната площадка и ще запишем интервюто между заснемането на епизодите. Става ли?

— Чудесно — съгласи се тя. — Ако сега разполагате с малко време, бих искала да уточним някои подробности.

Той кимна.

— Звучи ми разумно. — Погледна часовника си. — Почти обяд е. Ядохте ли вече?

— Не.

— Гладна ли сте?

— Ами да — призна Мередит.

— Какво ще кажете да хапнем нещо в бюфета на студиото? Храната не е върхът, но от седмица не сме имали случай на смърт вследствие на хранително отравяне, следователно сме в безопасност.

— Добре. Защо не?

— О, значи наистина сте готова да рискувате! Такива момичета са ми по вкуса — сподели той. — Трябва да се отбия на снимачната площадка за миг, но обещавам да не се бавя.

Докато минаваха през лабиринта от високи сгради, Мередит наблюдаваше Ник Холидей леко развеселено. Изглеждаше постоянно забързан и разговаряше, жестикулирайки бурно. Ентусиазмът от работата му граничеше с маниакална възбуда.

Отидоха на снимачната площадка, и той даде на техническия екип последни указания, преди да заведе Мередит в бюфета. Докато обядваха — храната се оказа доста по-добра от неговите описания, — обсъдиха плана за интервюто и той даде някои идеи. Разреши й да заснеме част от работния му ден, за да го използва в репортажа, и Мередит се зарадва. Той се превръщаше в един от най-сговорчивите обекти, с които бе работила. Нищо чудно Кей да излезе права, помисли си тя — може пък късметът й да заработи.

Ник Холидей говореше открито за произхода си и студентските си години в университета на Лос Анджелис. Разказа й за човека, благодарение на когото направил дебюта си.

— Постоянно висях пред порталите на студията — припомни си той. — Бях чувал, че доста хора са си намерили работа по този начин. Един ден ми провървя. Том Райън ме забеляза. Сигурен съм, че си чувала за него.

Мередит кимна. Та кой не го знаеше? Мнозина считаха Том Райън — истинска холивудска легенда — за един от най-преуспелите режисьори и продуценти в историята на киното.

— Райън се смили над мен и поиска да види някои от работите ми. Хареса ги и ето ме тук. — Ник се ухили. — Аз, разбира се, не съм първият, на когото е дал тласък в кариерата. Той е движещата сила зад някои от най-големите имена в Холивуд — Сара Галисън, Грант Малори, Елизабет Уелдън, Тара Спенсър…

— Май беше женен за Елизабет Уелдън — припомни си Мередит.

За пръв път видя Ник да свъсва вежди.

— Да. Близо пет години, докато тя починала през петдесет и трета — отвърна той тихо. — Но това е затворена тема. В наши дни никой не говори за това.

— Представяте ли си, че ще се радвате на успех като сегашния? — попита Мередит, доловила желанието му да смени темата. — Дори с подкрепата на Том Райън, известен като човек, който превръща хората в звезди, допускахте ли, че толкова скоро ще постигнете подобни успехи?