Норма Бейшър - Игра на богове

— Трябваше да е тук преди два часа и половина — обясни Мередит. — Щеше ли да ходи на друго място?

— Не, колкото знам. Може отишъл…

Икономката спря.

— Къде? Щяхте да кажете нещо. Къде може да е?

— Не зная — отговори икономката нервно. — Не моя работа говоря. Господин Райън бъде бесен, ако кажа нещо.

— Ами ако нещо му се е случило? — настоя Мередит. — Може да е важно.

— Не — настоя жената. — Ако не се върне вкъщи, ако не бъде при вас скоро, тогава може кажа, но сега няма.

Мередит си пое дълбоко въздух.

— Добре. Разбирам. Ако се върне, моля да ми се обади, независимо по кое време.

— Si , ще предам.

В слушалката се чу щракване. Мередит бавно я върна на мястото й. Не бе толкова сложно да се досети човек какво точно си мисли икономката. Според нея Райън е в някой бар и се напива.

Мередит се върна при прозорците. Защо поне не й се обади да й каже дали ще идва или не? Понякога наистина й късаше нервите. Ако документалният филм не бе така важен за кариерата й, щеше да зареже всичко и да му каже какво мисли за игричките, които играе. В един момент е склонен да се разкрие пред нея, да сподели всичко, а в следващия я избягва, като че ли е данъчен агент. Защо?

Телефонът звънна. Тя сепнато вдигна слушалката.

— Ало?

Гласът й прозвуча напрегнато.

— Мередит? — Беше Кей. — Не бях сигурна дали ще те намеря вкъщи.

— Къде да съм? — сряза я Мередит раздразнено. — Нали ти казах — очаквам Том Райън…

— Значи не знаеш!

— Какво, за бога?

Мередит почувства как я обзема лека тревога.

— Съобщиха и по радиото, и по телевизията…

— Цяла вечер не съм пускала телевизора. — Мередит седна на близкия стол. — Какво е станало?

— Том Райън… Катастрофирал е на магистралата. Пътувал е към теб, предполагам. Пътят бил хлъзгав от дъжда. Някакъв камион се изпречил насреща му… Изскочил от пътя… Мъртъв е, Мередит.

Мередит зяпна слушалката, сякаш бе странен предмет, който вижда за първи път: Том Райън мъртъв? Не можеше да повярва.

— Добре ли си? — попита Кей разтревожено.

Най-после Мередит успя да проговори и вдигна отново слушалката към ухото си.

— Ще се оправя — промълви тя. — Ще поговорим утре сутринта, става ли?

Затвори бавно и отново се извърна към прозорците. Загледа се невиждащо в тъмнината, в леещия се дъжд и усети как я побиват ледени тръпки. Това е само лош сън, повтаряше си тя. Ужасен кошмар. Всеки момент Том ще почука на врата, готов да ми разкаже всичко. Но разумът й подсказваше, че това няма да стане. Райън бе мъртъв. Никога нямаше да й каже какво всъщност е станало с Елизабет след фаталния инцидент с Дейвид. Никога нямаше да направи документалния филм.

Премигна, за да прогони сълзите. Истински харесваше Том Райън; толкова, колкото той позволяваше да го харесват. Някои го смятаха за студен, отчужден, но през времето, прекарано с него, тя откри, че той е дълбоко затормозен човек и носи огромно бреме в душата си.

— Защо? — прошепна Мередит. — Защо?

Сутринта, когато погребаха Том Райън, валеше. Голяма група опечалени се събраха под сивото мрачно небе на Форест Лоун да отдадат последна почит на своя приятел и колега. Скупчените около гроба хора, предпазени от черни чадъри, бяха все холивудски знаменитости — филмови звезди, известни продуценти и режисьори, водещи журналисти. Мнозина познаваха Райън от първите му дни в бизнеса. Вероятно са познавали и Елизабет, помисли си Мередит. Стоеше до Ник в семпъл черен костюм и черна шапка с широка периферия. При започването на церемонията сведе очи. Стори й се странно, че Райън притежава гроб тук — от няколко години, както спомена Ник. Елизабет и Дейвид не бяха погребани на това място. Защо? Каква е причината да не ги погребе там, където един ден са щели да положат и него?

Престани, смъмри се сама. Престани с опитите да свържеш отделните нишки. Вече е безсмислено. Том е мъртъв, както и документалният ти филм. Но дори сега, загледана в обсипания с цветя ковчег, се улови, че мисли за последния разговор с него, и за пореден път се запита какво толкова наложително го е накарало да напусне града внезапно. Какво е станало по време на пътуването, та се бе решил да й каже всичко?

Обърна се да погледне Ник. Забеляза болката в очите му. Понесе далеч по-тежко, отколкото тя очакваше, вестта, че неговият приятел и покровител е мъртъв. Направо беше съсипан. Сякаш за втори път загубих баща си, бе споделил Ник. Тя се поколеба, но се пресегна и го хвана за ръката. Той й хвърли кос поглед, а усмивката му бе тъжна.