Мери Кларк - Престъпен експеримент

Оказа се по-лесно, отколкото бе очаквал. После чу отправения към него въпрос.

— В понеделник сте излезли от хотела около осем часа вечерта и сте се прибрали в десет. Къде бяхте през това време?

— На кино в Гринидж Вилидж. След като се прибрах в мотела, не можех да заспя. Реших да отида с колата до вкъщи и да говоря с Ванджи. Беше малко след полунощ.

— А защо не останахте да изчакате съпругата си? — И следващият въпрос, отекнал като удар от чук в стомаха му: — Знаехте ли, че плодът, който жена ви износваше, беше с черти на японец?

— О, боже! — Ужас, по някакъв начин примесен с облекчение, заля цялото му същество.

Не е било неговото бебе. Японски зародиш. Онзи психиатър. Нима беше толкова подъл, че да й причини такова нещо? Тя толкова му вярваше. О, боже, горкото дете. Нищо чудно, че толкова се страхуваше от раждането. Вероятно затова се е обадила на доктор Сейлъм. Искала е да се скрие. О, господи, беше такова дете! Въпросите валяха един след друг:

— Значи вие не знаехте, че жена ви е имала връзка с друг мъж?

— Не, не.

— Защо отидохте в апартамента на Една Бърнс във вторник вечерта?

Кафето пристигна. Той се опита да отговори.

— Почакайте, ако обичате… можем ли да разгледаме още веднъж всичко, както се случи? — Отпи от кафето си. Това му помогна. — Беше вторник вечерта, току-що бях съобразил, че Ванджи е била мъртва, преди да я докарат в нашия апартамент, когато онази жена, Една Бърнс, ми се обади. Изрече някакви несвързани приказки за Прекрасния принц и Пепеляшка, каза ми, че имала нещо за мен, нещо, което ще искам да науча, а освен това имала какво да разкаже на полицията. Аз си помислих, че може би тя знае с кого е била Ванджи. Хрумна ми, че ако тя ми каже, може и да не ми се наложи да признавам, че съм се прибрал още в понеделник вечерта. Исках да предпазя Джоун от всичко това. — Той остави чашката с кафе, възстановявайки мислено събитията от вторник вечерта. Струваше му се толкова отдавна. Всичко беше с нарушени пропорции. — Потеглих към квартала на Една. Някакво дете разхождаше кучето си и ми показа къде се намира апартаментът й. Звънях и тропах на вратата. Телевизорът беше включен, лампите светеха, но тя не ми отвори. Предположих, че не е на себе си и че няма смисъл да говоря с нея. Реших, че вероятно е някаква особнячка. И се прибрах вкъщи.

— Без изобщо да влезете у тях?

— Да.

— По кое време беше това?

— Около девет и половина.

— Добре. И какво направихте после?

Въпросите продължаваха да валят. Пи още кафе.

Истината. Голата истина. Беше толкова по-лесно, отколкото да увърта. Мислеше за бъдещето. Ако му повярват, двамата с Джоун щяха да имат общ живот. Спомни си как го беше погледнала, как го беше прегърнала предната вечер в апартамента си. За първи път в живота си той знаеше, че когато е в беда, може да отиде при някого, при човек, който с готовност би я споделил с него. Всички други — Ванджи, дори родителите му — винаги бяха разчитали на помощта му. За добро, за зло.

За тях щеше да бъде за добро. Джоун, скъпа моя, помисли си той. Пое дълбоко въздух. Питаха го за доктор Сейлъм.

Ричард седеше на бюрото на Кейти и чакаше да му се обади началникът на отдел „Личен състав“ на болница „Крайст“ в Девън. Едва след като беше подчертал колко спешно му се налага да разговаря с някой от ръководството, работил в болницата повече от десет години, той успя да получи частния телефонен номер на този човек.

Докато чакаше, се огледа наоколо. Масата зад бюрото на Кейти беше отрупана с дела, върху които тя работеше. Нищо чудно, че не си беше взела почивка след катастрофата. Но независимо от това колко беше заета, тя трябваше известно време да си остане у дома. Днес следобед изглеждаше много зле. А и това, че бе загубила делото, вероятно ужасно я разстрои. Съжаляваше, че не я беше видял, преди да си тръгне.

Телефонът продължаваше да дава свободно. Човекът или беше излязъл, или спеше. Вероятно можеше да почака до утре. Не. Искаше да разбере сега.

Върху бюрото на Кейти имаше снимки в рамка. Кейти с една по-възрастна жена, сигурно майка и. Знаеше, че тя живее някъде във Флорида. Кейти с Дженифър, най-голямата дъщеря на Моли. Кейти изглеждаше като голямата сестра на Джен. Кейти сред група хора в ски екипи. Това трябва да са приятелите, при които отсяда във Върмонт.

Нямаше снимка на Джон де Мейо. Но Кейти не беше такъв тип — деликатно да напомня на колегите си, че е вдовицата на изтъкнат съдия. Но в къщата имаше много негови снимки.