Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Дайте ми почивка — прошепна той.

Ченгетата не бяха впечатлени.

— Ти ни дай почивка. По това преспапие има кръв, Дани. Кого си ударил с него? Хайде, Дани. Знаем, че не е била старата жена, чиято чанта си откраднал предната вечер. Нея само си я съборил. Счупила си е таза. Това е доста гадно, когато си на седемдесет и пет години, Дани. Странното е, че разви пневмония. Може и да умре. А това означава второ убийство. Дани, момчето ми, помогни ни и ще видим какво можем да направим за теб, съгласен?

— Не знам за какво говорите — прошепна Дани.

— Разбира се, че знаеш. Чантата на доктора беше в колата ти. Както и оная ръчната. Портфейлът, който просто си грабнал в „Алегзандърс“, беше в джоба ти. Знаем, че си откраднал чантата снощи. Обадиха ни се тук. Портиерът каза, че си го направил точно пред хотел „Карлайл“. Той може да те разпознае. Но кого си ударил с това преспапие, Дани? Хайде, казвай! Ами тази обувка? От кога си започнал да колекционираш скапани обувки? Давай, Дани, започвай да разказваш!

— Беше си в чантата — прошепна Дани.

Двамата детективи се спогледаха. Единият от тях сви рамене и се обърна към вестника на бюрото зад него. Другият пусна папката, която разглеждаше, обратно в чантата.

— Добре, Дани, ще се обадим на доктор Сейлъм, за да установим какво точно е имал в тази чанта. Това ще реши въпроса. Щеше да е по-лесно, ако се беше съгласил да ни съдействаш. Достатъчно дълго си бил тук, за да го съобразиш сам.

Другият детектив вдигна поглед от вестника.

— Доктор Сейлъм? — В гласа му прозвуча учудване.

— Да. Това е името, изписано на папката. Аха, разбирам. На етикета пише доктор Едгар Хайли. Явно е взел папката с медицинската документация от друг лекар.

По-младият от двамата детективи се приближи до масата със сутрешния „Дейли Нюз“ в ръка. Отвори папката и внимателно започна да разглежда листовете с името Емет Сейлъм, в горната част на които бе напечатано „МД“ 11 11 Доктор по медицина. — Б.пр. . После отвори на трета страница на вестника и каза:

— Доктор Сейлъм е мъжът, когото са намерили снощи на покрива на пристройката на „Есекс Хаус“. Областният прокурор на Вали работи по случая съвместно с нашите хора.

Двамата следователи се обърнаха към Дани с възобновен интерес. В присвитите им очи се четеше силно подозрение.

Той отмести поглед от Кейти едва когато очите й се затвориха и дишането й стана равномерно. Тя отново потъна в сън. Въпросът за Ванджи бе изплувал нейде от подсъзнанието й, предизвикан може би от пристъпа на раздвоение на личността, който бе получила в понеделник вечер. Възможно бе тя изобщо да не си спомни, че е задала този въпрос, но той не можеше да си позволи да рискува. Ами ако отново отвореше дума за това пред сестра Ренджи или пред другите лекари в операционната, преди да е изпаднала под въздействието на упойката? Умът му трескаво търсеше някакво разрешение. Присъствието й на прозореца в понеделник вечерта все още можеше да бъде фатално за него.

Трябваше да я убие, преди сестра Ренджи да мине отново, следователно разполагаше с по-малко от час. Инжекцията хепарин щеше незабавно да предизвика антикоагулация на кръвта й, но за да се реализира докрай предварителният му замисъл, щяха да бъдат необходими няколко часа. Това беше първоначалният му план.

Сега обаче не можеше да чака повече. Трябваше веднага да й бие втора инжекция.

Имаше хепарин в кабинета си. Не смееше да отиде в амбулаторията. Налагаше се да слезе по аварийното стълбище, да стигне до паркинга и да използва личната врата към офиса си, там да напълни спринцовката и да се върне обратно тук. Щеше да му отнеме най-малко пет минути. Сервитьорката щеше да обърне внимание на дългото му отсъствие от масата, но нямаше как. Доволен, че Кейти бе заспала, той бързо се измъкна от стаята.

В петъчната вечер микробиологът от лабораторията по съдебна медицина към областна прокуратура Вали остана след работно време. Доктор Каръл го беше помолил да сравни всички микроскопски проби от дома на Ванджи Луис с тези от апартамента на Една Бърнс. Той внимателно преся съдържанието на торбите от прахосмукачките на Луис и Бърнс. Търсеше съсредоточено някакви необичайни вещества, които можеха да се окажат евентуални улики в хода на следствието.

Знаеше, че се отличава с изключителен нюх за микроскопски проби, способност, която рядко му изневеряваше. Винаги бе проявявал особено внимание към падналите косми и обичаше да казва: