Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Доктор Хайли, защо убихте Ванджи Луис?

Скот Майерсън беше по-скоро уморен, отколкото ядосан. Откакто във вторник сутринта беше намерено тялото на Ванджи Луис, бяха умрели още двама души. При това изключително почтени хора — една усърдна администраторка, която заслужаваше няколко години свобода, след като се беше грижила за болни възрастни родители, и един лекар със значителен принос в медицината.

Бяха мъртви, защото той не беше действал достатъчно бързо. Крис Луис беше убиец. Скот беше сигурен в това. Мрежата, която плетеше около него, беше непробиваема. Само ако бяха съобразили веднага, че Ванджи Луис е починала от насилствена смърт. Той незабавно щеше да извика Луис на разпит. Може би щяха да успеят да го пречупят. И тогава Една Бърнс и Емет Сейлъм щяха да са още живи.

Скот не можеше да чака случайността, за да се добере до Луис. Съпруг, убил бременната си жена, беше способен на всевъзможни хладнокръвни убийства. Луис го доказа. Беше от най-лошия тип престъпници. От онези, които нямат вид на такива, на които уж можеш да имаш доверие и да си откриеш гърба.

Луис и неговата приятелка щяха да пристигнат със самолета в седем. Трябваше веднага да дойдат при него. Луис беше доста хладнокръвен. Нямаше да предпочете да избяга. Мислеше си, че може нагло да отрила. Знаеше, че всички улики са косвени. Но те могат да бъдат с много по-голяма тежест от свидетелските показания, стига да се изложат както трябва в съда. Скот лично щеше да представя обвинението. За него това щеше да бъде удоволствие.

В осем без десет Ричард влезе в кабинета му. Не загуби време в предисловия:

— Мисля, че разкрихме истинска клоака — заяви той — и нейното име е проект за забременяване „Уестлейк“.

— Ако искаш да ми кажеш, че оня психиатър е имал връзка с Ванджи Луис, съгласен съм — каза Скот. — Но доколкото си спомням, днес следобед това вече го уточнихме. Както и да е, няма да е трудно да го установим. Вземи кръвни проби от зародиша и ще извикаме Фукито. Не може да ни откаже изследване на кръвта си. А ако все пак посмее, това би било открито признание за вина и в случай че има и друго дело за бащинство, край на лекарската му практика.

— Не говоря за това — прекъсна го нетърпеливо Ричард. — Хайли имам предвид. Мисля, че прави експерименти с пациентките си. Току-що разговарях със съпруга на една от тях. Няма начин той да е бащата на детето, но е присъствал на самото раждане. Смятал е, че съпругата му се е съгласила на изкуствено осеменяване без негово разрешение. Мисля, че нещата отиват по-далеч. Според мен Хайли извършва изкуствено оплождане без знанието на своите пациентки. Ето защо те са способни на тези удивителни раждания под неговите грижи.

Скот изсумтя.

— Искаш да кажеш, че според теб Хайли е инжектирал на Ванджи Луис сперма от азиатец и се е надявал да се измъкне безнаказано? Хайде, стига, Ричард!

— Може да не е знаел, че донорът е азиатец. Може да е сбъркал.

— Лекарите не правят подобни грешки. Дори ако допуснем, че теорията ти е правдоподобна… а честно казано, аз не мисля така… това все още не го прави убиец на Ванджи Луис.

— Има нещо съмнително около Хайли — настоя Ричард. — Почувствах го още в първия миг, когато го видях.

— Виж, ще разследваме „Уестлейк“. Няма проблеми. При наличие на каквито и да било нарушения, ще ги установим и ще ги преследваме по съдебен ред. Ако ти си прав и той осъществява изкуствено осеменяване на пациентки без тяхно съгласие, ще го пипнем. Това е открито нарушаване на Акта за защита правата на човека. Но ще оставим това за по-късно. Сега първата ми работа е да се занимая с Крис Луис.

— Послушай ме — продължи да настоява Ричард. — Върни се на проучването за Хайли. Аз вече проверявам делата за професионална злоупотреба, заведени срещу него. Някоя си госпожа Хоран скоро ще дойде тук, за да ми разкаже защо е искала да осъди доктор Хайли. Но в статията на „Нюзмейкър“ се споменава, че преди да дойде тук, той е работил в Ливърпул, Англия. Хайде да се обадим там и да видим дали ще открием следа от нещо нередно. На теб няма да ти откажат тази информация.

Скот сви рамене.

— Разбира се, давай.

От бюрото му прозвуча сигнал. Той включи интеркома.

— Доведете го — нареди той. Облегна се назад и впери поглед в Ричард. — Опечаленият съпруг, капитан Луис, е тук заедно с любимата си.

Дани Дука седеше отчаяно прегърбен на един стол в полицейския участък. Потеше се, нервите му бяха опънати до скъсване. Ръцете му трепереха. Нямаше добра видимост. Още тридесет секунди и щеше да се е измъкнал. Щеше да си е в апартамента, да се наслаждава с цялото си тяло на блаженото освобождение след инжекцията. А вместо това — този вонящ задушен пъкъл.