Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Ние сме като животни, целите покрити с козина. Удивително е колко много коса пада от нас, на практика дори и от плешивите.

Сред веществените доказателства от дома на Луис той намери изобилие от пепеляворусите косми на жертвата. Намери също доволно голямо количество кестенява коса в спалнята. Без съмнение принадлежеше на съпруга — същите косми бяха намерени в хола и кабинета.

Но в спалнята на жертвата бяха открити и няколко сребристоруси косъма. Това бе необичайно. В кухнята или във всекидневната лесно можеха да са паднали от посетител или доставчик. Но в спалнята? Дори в този ден външните хора, допускани в нея, са били малко. Затова отделните косми, намерени там, бяха от особена важност. Бяха паднали от главата на мъж. Веднага си личеше от дължината им. Подобни на тях са били намерени върху палтото на жертвата.

И тогава експертът намери връзката, която бе търсил доктор Керъл. Няколко пясъчноруси косъма със сребърни корени се бяха закачили на избелелия син халат на Една Бърнс.

Постави екземплярите под мощните микроскопи и внимателно извърши сравнителния анализ, изпълнявайки всичките шестнадесет точки, които той включваше.

Нямаше никакво място за съмнение. Един и същи мъж се е намирал близо и до двете мъртви жени — толкова близо, че главата му е била до гърдите на Една Бърнс и се е допряла до рамото на Ванджи Луис.

Експертът посегна към телефона, за да се обади на доктор Каръл.

Тя се опита да се разсъни. Чу се щракване — някаква врата се беше затворила. Някой току-що си бе тръгнал от тук. Болеше я ръката. Доктор Хайли. Отново започна да се унася… Какво беше казала на доктор Хайли? Кейти се събуди няколко минути по-късно и си спомни. Спомни си черната кола, блестящите спици и отражението на светлината в очилата му. Онази вечер тя го бе видяла. В понеделник вечерта доктор Хайли бе пренесъл Ванджи Луис до колата си. Доктор Хайли беше убил Ванджи.

Ричард беше заподозрял нещо. На няколко пъти се опита да й каже, но тя не му обърна внимание.

Доктор Хайли бе разбрал, че тя знаеше. Защо му бе задала онзи въпрос? Трябваше да се измъкне от тук. Той щеше да убие и нея. Винаги бе сънувала кошмари за болници. Защото по някакъв начин е знаела, че ще умре в болница.

Къде беше отишъл доктор Хайли? Щеше да се върне. Беше сигурна в това. Щеше да се върне, за да я убие. Помощ. Нуждаеше се от помощ. Защо се чувстваше толкова отпаднала? Пръстът й не спираше да кърви. Хапчетата, които й даде. Откакто бе започнала да ги взима, се чувстваше толкова зле. Хапчетата. Те предизвикваха кървенето.

О, господи, помогни ми, моля те! Телефонът. Телефонът! Кейти се пресегна към апарата. Ръката й, трепереща и немощна, го събори на земята. Кейти поклати глава и като полагаше отчаяни усилия да държи очите си отворени, го издърпа за кабела. Най-сетне слушалката бе на ухото й. Никакъв сигнал. Кейти започна трескаво да натиска вилката. Опита се да се свърже с телефонистката.

Доктор Хайли бе казал, че в момента го оправяли. Тя натисна звънеца, с който викаше сестрата. Сестрата щеше да й помогне. Но превключването, което щеше да запали лампичката от другата страна на стаята й, не се чу изобщо. Не се съмняваше, че лампичката на пулта пред сестрата също не бе светнала.

Трябваше да се измъкне от тук, преди доктор Хайли да се е върнал. Изправи се и усети силно виене на свят. Беше ужасно замаяна.

Трябваше. Ванджи Луис. Дългата руса коса, нетърпението, с което, също като малко момиченце, желаеше това дете. Доктор Хайли беше убил Ванджи. Убил беше бебето й. Имаше ли и други?

Тръгна към вратата, като се подпираше на леглото. Асансьорът. Щеше да слезе с асансьора на втория етаж. Там имаше хора — други пациентки, сестри…

Наблизо се затвори врата. Той се връщаше. Той се връщаше! През отворената врата Кейти втренчи поглед в коридора. Ако излезеше от стаята, той щеше да я види. Банята не се заключваше. Дрешникът. Там щеше да я намери. Със страшно усилие на волята тя успя да достигне вратата към всекидневната. Отвори я, влезе вътре и успя да я затвори, преди доктор Хайли да се върне в спалнята.

Къде можеше да отиде? Той веднага щеше да я потърси. Не можеше да остане тук. Ако се опита да стигне до фоайето, щеше да мине покрай отворената врата на спалнята. Той щеше да я види. Трябваше да се добере до фоайето, после да завие наляво и по онзи дълъг коридор да стигне до асансьора. Чувстваше се толкова изнемощяла. Той щеше да я настигне. Къде да отиде? Чу отваряне на врата в самия апартамент. Вече беше в спалнята и я търсеше. Дали да не опита да се скрие зад завесата? Не. Не. Така щеше сама да се хване в капана. Щеше да я намери и да я измъкне от там. Кейти прехапа устни, когато замаяността заби нокти в пространството зад очите й. Краката й бяха омекнали, цялата бе плувнала в студена пот, а устата й бе пресъхнала.