Мери Кларк - Престъпен експеримент

Той познаваше тази болница. Къде би могла да отиде? В края на коридора се виждаше врата. Най-отдалечената. Може би преди това щеше да опита предните. Не беше изключено да пропусне страничните врати. Но ако тича право надолу, щеше да достигне отсрещната стена. Вратата беше в средата. Пръстът й кървеше. Щеше да размаже кръв по вратата. Когато сестрата мине на поредната си обиколка, щяха да тръгнат да я търсят. Може би щяха да забележат кървавите петна.

Сега беше замръзнал неподвижен. Ослушваше се за нея. Ще види ли сянка, когато вратата се отвори? Протегнатата й ръка докосна студена стена. О, господи, помогни ми да намеря някоя врата. Плъзна длан по стената. Докосна рамка. Зад себе си чу тих скърцащ звук. Той беше отворил първата врата. Но сега нямаше да си направи труда да погледне в тази стая. Щеше да съобрази, че не е чул лекото изскърцване, значи тя не е пробвала следващата. Ръката й напипа дръжката. Натисна я трескаво, като прокара отгоре й кървящия си пръст. Ноздрите й се изпълниха с тежкия мирис на формалдехид. Чу зад себе си шум от тичащи крака. Твърде късно. Твърде късно. Опита се да затвори вратата зад себе си, но някой й попречи. Залитна и се строполи на пода. Толкова беше замаяна. Протегна ръка и пръстите й докоснаха крачол на панталон.

— Всичко свърши, Кейти — каза доктор Хайли.

— Сигурен ли сте, че това е обувката на жена ви? — попита Скот.

Крис кимна унило.

— Абсолютно. Тази е широката… дето вечно й хлопаше… лявата.

— Когато Една Бърнс ви се обади по телефона, спомена ли ви, че тази обувка е у нея?

— Не. Каза само, че имала информация за полицията и че искала да разговаря с мен.

— Останахте ли с впечатлението за евентуално изнудване… заплаха?

— Не, просто пиянска словоохотливост. Аз знаех, че работи в болница „Уестлейк“. Тогава не се сетих, че беше администраторката, за която често говореше Ванджи. Беше споменала, че Една често я занасяла за сребърните й пантофки.

— Добре. Показанията ви ще бъдат напечатани още сега. Прочетете ги внимателно, подпишете ги, ако смятате, че са точни, и после можете да си вървите. Утре сутринта отново ще разговаряме с вас.

За първи път Крис доби усещането, че прокурорът започва да му вярва. Стана да си върви.

— Къде е Джоун?

— Тя приключи с даването на показания и може да си тръгне с вас. А, да… само още един въпрос… какво ви е впечатлението от доктор Хайли?

— Не го познавам лично.

— Четохте ли статията за него? — Скот му подаде списанието „Нюзмейкър“.

Крис погледна статията, придружена със снимка на доктор Хайли.

— Видях я вчера в самолета за Ню Йорк. — В паметта му нещо се раздвижи. — Ами да! — възкликна той. — Просто не можех да си спомня.

— Какво имате предвид? — попита Скот.

— Това е мъжът, който слезе от асансьора в „Есекс Хаус“ снощи, когато се опитвах да се добера до доктор Сейлъм.

Той светна някаква лампа. Въпреки мъглата, която се стелеше пред погледа й, тя можа да види лицето му — пълните бузи и изпъкналите очи, които се взираха отгоре в лицето й. Кожата му лъщеше от пот и пясъчнорусата му коса бе залепнала на кичури по челото му.

Тя успя да се изправи на крака. Намираше се в някакво малко помещение, което приличаше на чакалня. Беше ужасно студено. Зад гърба й имаше дебела стоманена врата. Кейти се сви и отстъпи назад.

— Толкова ме улеснихте, госпожо Де Мейо — каза й той с усмивка. — Всички ваши близки знаят, че се страхувате от болници. Когато след няколко минути тръгнем със сестра Ренджи по стаите и не ви намерим, ще решим, че сте напуснали болницата. Ще се обадим на сестра ви, но тя няма да си е вкъщи поне още няколко часа, нали? Ще мине дълго време, преди да почнем да ви търсим в самата болница. Естествено на никого няма да му хрумне да ви търси тук. Освен това тази вечер в спешното почина един старец. Той е в едно от тези помещения. Ще ви намерят едва утре сутринта, когато погребалният агент дойде в моргата за тялото му. Ще бъде очевидно какво ви се е случило. Имали сте обилен кръвоизлив, загубили сте ориентация, били сте почти в несвяст. Като трагичен завършек сте дошли тук долу и сте починали от загуба на кръв.

— Не! — Лицето му губеше очертания. Толкова й се виеше свят. Олюляваше се и едва успяваше да се държи на крака.

Той се пресегна покрай нея и отвори стоманената врата. Бутна я да мине през нея и едва успя да я задържи, когато тя се свлече на пода. Беше припаднала. Коленичил до нея, той й инжектира последната доза хепарин. Вероятно повече нямаше да дойде в съзнание. А дори и да се свести, нямаше да може да се измъкне. От тази страна вратата беше заключена. Той я погледна замислен, после стана и изтупа праха от крачолите на панталона си. Най-накрая приключи с Кейти де Мейо.