Мери Кларк - Престъпен експеримент

С въздишка остави химикалката, сложи последните сведения в плика и го запечата. Стана и отиде до крайния плот на библиотеката. Пресегна се зад една книга, натисна някакъв бутон, плотът се завъртя на скритите панти, отвори се и разкри монтиран в стената сейф. Бързо го отключи, мушна вътре записките и почти несъзнателно отбеляза растящия куп пликове. Можеше да изброи имената им по памет: Елизабет Бъркли, Ана Хоран, Морийн Кроули, Линда Еванс… общо над седемдесет — успехите и провалите на неговия медицински гений.

Затвори сейфа и върна плота на мястото му, след което бавно се качи на горния етаж. Съблече халата си, вмъкна се в огромното легло и затвори очи.

Сега, след като всичко свърши, той се почувства изтощен до изнемога. Дали не беше пропуснал или забравил нещо? Стъкленицата с цианкалия беше прибрана в сейфа. Мокасините. Утре вечер по някое време щеше да се освободи от тях. Събитията от последните часове бушуваха в съзнанието му. Докато вършеше онова, което беше необходимо, той се чувстваше спокоен. Но приключеше ли, всеки път нервната му система почваше яростно да се бунтува.

Утре на път за болницата щеше да остави дрехите си на химическо чистене. Хилда, икономката, беше без всякакво въображение, но щеше да забележи калта по коленете на панталона му. Той щеше да разбере кой е пациентът в средната стая на втория етаж в източното крило и какво би могло да се види оттам. Сега няма да мисли за това! Трябва да спи. Подпрян на лакът, той отвори чекмеджето на нощното си шкафче и извади малка кутийка с хапчета. Имаше нужда от някакво леко приспивателно. С него щеше да успее да поспи два часа. Пръстите му напипаха и извадиха малката капсулка. Глътна я без вода, после се отпусна по гръб и затвори очи. Докато чакаше лекарството да подейства, се опита да си внуши, че е в безопасност. Но колкото и да се мъчеше, не можа да изтласка мисълта, че най-ужасното доказателство за вината му остава недосегаемо.

— Ако нямате нищо против, бихме ви помолили да излезете през задния вход — каза сестрата. — Главната алея за колите е замръзнала ужасно и сега работниците се опитват да я почистят от леда. Таксито ще ви чака отзад.

— Мога да се спусна и през прозореца, само да се прибера у дома — възкликна Кейти. — Бедата е, че трябва да се върна тук в петък. В събота се налага да ми направят малка операция.

— О, така ли? — Сестрата погледна в картона й. — Какво не е наред?

— Изглежда съм наследила проблем, който навремето имаше и майка ми. Всеки път през време на месечния си цикъл аз фактически получавам обилен кръвоизлив.

— Вероятно затова, когато постъпихте при нас, кръвното ви налягане беше толкова ниско. Не се тревожете. Един кюртаж не е нищо особено. Кой е лекуващият ви лекар?

— Доктор Хайли.

— О, той е най-добрият. Но ще ви настанят в западното крило. Всичките му пациенти отиват там. Като в луксозен хотел. Той е нещо като водеща фигура тук, нали разбирате. — Тя все още гледаше картона на Кейти. — Не успяхте да поспите много добре, нали?

— Да, наистина. — Кейти сбърчи нос с отвращение, докато закопчаваше блузата си, по която имаше петна от кръв. Остави левия ръкав да пада свободно върху бинтованата й ръка. Сестрата й помогна за палтото.

Сутринта беше мъглива и доста студена. Кейти си помисли, че февруари й става най-противният месец. Когато излезе на паркинга, си спомни за кошмара от предишната нощ и усети, че я побиват тръпки. Това беше мястото, което беше видяла от прозореца на болничната стая. Таксито пристигна. Тръгна към него с облекчение, но лицето й се сгърчи в гримаса от болките в коленете. Сестрата й помогна да се качи, сбогува се с нея и затвори вратата. Шофьорът сложи крак на педала за газта.

— Накъде, госпожо?

От прозореца на стаята на втория етаж, която Кейти току-що беше напуснала, един мъж наблюдаваше заминаването й. Картонът, който сестрата беше оставила на бюрото, сега беше в ръката му. Катлийн. Н. де Мейо, Уудфийлд Уей, №10, Абингтън. Месторабота: Областна прокуратура, Вали.

Той усети, че го пронизва страх. Кейти де Мейо. Както беше отразено в картона, тя бе получила силно приспивателно.

Според анамнезата не беше вземала редовно никакви лекарства, в това число успокоителни или приспивателни, тъй че не бе привикнала към тях и би трябвало да е била доста упоена от онова, което й бяха дали предишната нощ.

В картона й беше отбелязано, че в 2,08 часа нощната сестра я заварила да седи на ръба на леглото си в доста напрегнато състояние. Оплакала се, че има кошмари.