Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Той остави телефона да падне на масата и оттам на пода.

Талеников облече черното палто и взе сивия шал, който все още беше увит около врата на Амстердам. Размота го и го уви около своя врат. После вдигна сивата шапка, която беше паднала до стола. Беше твърде голяма; той нахлупи горницата й, така че да стои по-нормално на главата му и тръгна към вратата, минавайки покрай гардероба. Заговори строго на двойката, която беше вътре:

— Останете там, където сте и не издавайте никакъв звук. Ще бъда вън в коридора. Ако чуя някакъв шум, ще се върна и това ще бъде най-лошото, което може да ви се случи.

В коридора той изтича към главния асансьор, а после премина покрай тях и продължи към обикновения тъмен асансьор в дъното на коридора. До стената имаше някаква маса за подноси, използвана от румсървиса. Той премести „Граз“ от своя колан и го пусна в джоба на палтото, като натисна бутона с лявата си ръка. Червената светлина над вратата светна; асансьорът беше на втория етаж. Марсилия беше заел позиция и чакаше Беоулф Агейт.

Светлината угасна и секунди по-късно светна таблото с цифра три, после номер четири. Василий се обърна с гръб към плъзгащия се панел.

Вратата се отвори, но не се чуха думи, които да изразяват, че са го разпознали. Нямаше изненадани от вида на черното палто и сивата шапка. Талеников се обърна обратно с пръст на спусъка. В асансьора нямаше никой. Той влезе и натисна бутона за втория етаж.

— Сър? Сър? Господи, това е онзи, лудият, от стая 213! — възбуденият глас на телефонистката пищеше пронизващо от телефона. — Изпратете няколко момчета! Вижте какво могат да направят. Ще се обадя на линейката. Получил е инфаркт или нещо…

Думите й бяха прекъснати. Хаосът започна.

Скофийлд стоеше до вратата, отвори я и зачака. Не повече от четиридесет секунди изминаха откакто чу тичащите стъпки и виковете в коридора. Вратата се отвори; главният портиер изтича вътре, следван от един по-млад, по-голям мъж, друг портиер.

— Слава богу, че не беше затворена! Къде?…

Брей затвори вратата с шут, показвайки се на двамата мъже. Пистолетът беше в ръката му.

— Никой няма да пострада — каза той спокойно. — Само направете това, което ви кажа. Ти — обърна се Брей към по-младия мъж — свали сакото си и шапката, а ти — продължи той, говорейки на старшия портиер — отиди на телефона и кажи на телефонистката да изпрати мениджъра. Ти си изплашен, не искаш да докосваш нищо. Може би тук се е случило нещастие. Мислиш, че е мъртъв.

По-възрастният мъж се скова, очите му се спряха на пистолета и после побягна към телефона. Думите му бяха убедителни, наистина беше изплашен до смърт.

Брей взе шапчицата и сакото на златни райета, които огромният мъж му подаде. Той свали своето сако, облече униформата като взе своето под мишница.

— Шапката — заповяда Скофийлд.

Беше му подадена.

Старият портиер свърши. Очите му диво гледаха към Брей, последното му изречение беше:

— За бога, побързайте ! Изпратете някого тук горе!

Скофийлд посочи с оръжието си.

— Застани до вратата, до мен — каза той на изпадналия в отчаяние мъж, после се обърна към по-младия: — Там, зад леглото, има един гардероб. Влизай в него, веднага!

Огромният набит портиер се поколеба, погледна лицето на Брей и тръгна бързо към гардероба. Скофийлд, с насочен към старшия портиер пистолет, пристъпи към гардероба и затвори вратата с ритник. Той хвана лампата за нейната основа.

— Мини вдясно! Разбираш ли? Отговори ми?

— Ъхъ — дочу се приглушеният отговор отвътре.

— Почукай на вратата.

Почукването дойде от най-лявата част, това беше дясно за мъжа. Брей стовари основата на лампата върху бравата. Тя се счупи. После вдигна пистолета си, на който беше поставил заглушителя, и стреля от дясната страна на вратата.

— Това беше куршум! — каза той. — Без значение какво ще чуеш, дръж си устата затворена или ще последва още един. Аз съм точно отвън тази врата.

— О, господи…

Мъжът щеше да мълчи дори и да имаше земетресение. Скофийлд отиде обратно при старшия портиер, вземайки дипломатическия си куфар.

— Къде е стълбището?

— В дъното на коридора, до асансьорите. Трябва да завиете надясно. Той е в дъното на коридора.

— А сервизния асансьор?

— На същото място, само че от другата страна, от другия край, завийте наляво.

— Слушай ме — прекъсна го Брей — и запомни това, което ще ти кажа. След няколко секунди ще чуем мениджъра заедно с няколко души вероятно, да идват по коридора. Когато отворя вратата, ти ще излезеш навън и ще извикаш — и то да крещиш така, като че ли те шибат — после ще започнеш да бягаш надолу по коридора заедно с мен.