Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Телефонът иззвъня.

— Обажда се Талеников — каза руснакът, след като никой не отговори от другата страна. Телефонът беше вдигнат, но не се чу никакъв глас. — Надявам се, че положението ти няма да се влоши, ако приемеш да се срещнем.

— Приемам — беше отговорът.

— Ти отхвърли моята телеграма, моя бял флаг, но ако аз бях на твоето място, щях да направя същото. Но ти грешиш, впрочем аз също бих сгрешил. Кълна се, че бих те убил, Беоулф Агейт, може би един ден ще го направя, но не сега и не по този начин.

— Ти прочете моята шифровка — беше отговорът, изречен монотонно, — ти уби жена ми. Ела да ме заловиш, готов съм за теб.

— Престани! Ние и двамата убихме. Ти уби моя брат… а преди това и едно невинно младо момиче, което не представляваше никаква заплаха за животните, които я изнасилиха и я убиха.

— Какво?

— Нямаме време. Има хора, които искат да те убият, но аз не съм от тях. Както и да е, хванах един от убийците; сега той е при мен.

— Да, но изпрати друг — прекъсна го Скофийлд. — Тя е мъртва. Ножът се заби в нея, не в мен. И не беше необходимо да се забие много дълбоко.

— Ти сигурно си я предизвикал. Това не беше планирано! Но ние губим секунди, а не разполагаме с време. Чуй човека, който ще ти дам да говори. Той е от Амстердам. Лицето му е малко повредено и не вижда много добре, но ще може да говори. — Василий сложи слушалката до окървавените устни на холандеца и заби „Граз“ в неговия врат. — Кажи му, холандецо!

— Бяха изпратени телеграми — раненият мъж прошепна, тресейки се от страх и от кръвта, която течеше по него. — Амстердам, Марсилия, Прага. За Беоулф Агейт нямаше спасение. Всички щяхме да бъдем избити, ако той продължаваше да живее. Телеграмите носеха обикновено обявление: това беше тревога, която ни принуждаваше да вземем предпазни мерки, но ние знаехме какво означават те. Не вземайте предпазни мерки, а отстранете проблема, елиминирайте Беоулф лично… Ти всички ни познаваш, хер Скофийлд. Издавал си подобни заповеди и на нас; знаеш, че те трябва да бъдат изпълнени.

Талеников издърпа слушалката, но продължаваше да държи дулото на оръжието си, притиснато във врата на Амстердам.

— Чу го. Капанът, който ми устрои, беше използван, за да те хванат в засада твоите собствени хора.

Мълчание. Беоулф Агейт не каза нищо. Търпението на Василий се изчерпваше.

— Не разбираш ли? Те са обменили информация, това е единственият начин, по който са могли да узнаят твоята явка — това, което ти наричаш бърлога. От Москва са им я дали, не можеш ли да разбереш. Всеки от нас е бил използван, за да бъде организирана екзекуцията на другия, за да могат да ни убият и двамата. Но моите хора са по-директни от твоите. Заповедта за моята смърт беше изпратена до всяка съветска централа, гражданска или военна. Вашият Държавен департамент го прави по различен начин. Вашите аналитици не поемат отговорността за такива неконституционни решения. Те просто изпращат предупреждение на тези, на които не им пука много от абстракции, а само за техния живот.

Тишина. Талеников експлодира.

— Какво повече искаш? Амстердам е трябвало да те очисти; нямало е да имаш никакъв избор. Щеше да се опиташ да се измъкнеш през някой от двата изхода — сервизния асансьор или стълбището. Сега, в момента, Марсилия е до сервизния асансьор, а Прага е на стълбището. Човекът от Прага ти е добре познат, Беоулф. Ти си използвал неговия пистолет и неговия нож в много случаи. Той те чака. След по-малко от петнадесет минути, ако не се появиш на някое от двете места, те ще нахлуят в стаята ти. Какво повече искаш?

Скофийлд отговори най-после:

— Искам да знам защо ми казваш всичко това?

— Прочети шифрограмата ми отново! Това не е първият път, когато ние двамата сме били използвани. Случи се нещо невероятно и то не зависи нито от мен, нито от теб. Малцина знаят за него. В Москва и във Вашингтон. Но те не казват нищо. Никой не може да каже нищо. Признанията биха били катастрофални.

— Какви признания?

— Наетите атентатори и от двете страни. Това датира от години, от десетилетия.

— И по какъв начин ме засяга това? Не ми пука за теб.

— Димитри Юриевич.

— Какво общо има той с това?

— Казват, че ти си го убил.

— Лъжеш, Талеников. Мисля, че на теб повече ти приляга. Юриевич се поддаваше, щеше да премине при нас. Цивилният, който беше убит, беше мой агент, под мой личен контрол. Това е било операция на КГБ. По-добре един мъртъв език, отколкото дезертирал. Повтарям ти, ела и се опитай да ме хванеш.