Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Няма да бъдете наранени. Повтарям, няма да бъдете наранени, ако направите това, което ви кажа. Не вдигайте шум и ни заведете до стаята ви.

Холандецът се изви надясно; Василий го удари с коляно в лицето, отнасяйки главата към стената. Той извади пистолета си и го насочи към тавана.

— Няма да използвам това. Няма да използвам това, освен ако не ми се подчините. Нашият спор не ви засяга и не желая да ви причинявам беди. Но трябва да правите това, което ви кажа.

— Исусе! Исусе Христе!… — Устните на младежа потрепериха.

— Извадете ключа си — нареди им Талеников почти добронамерено. — Когато вратите се отворят, тръгнете спокойно към стаята си. Ще сте в абсолютна безопасност, ако правите каквото ви наредя. Ако не искате, ако извикате или се опитате да вдигнете тревога, ще бъда принуден да стрелям. Няма да ви убия, ще стрелям в гръбнаците ви. Ще останете парализирани до края на живота си.

— О, господи, моля ви!… — Треперенето на младежа се разнесе по цялото му тяло, по главата му, по врата му, по раменете му.

— Моля ви, господине! Ще направим каквото ни кажете! — Момичето поне беше кротко; тя измъкна ключа от елечето на любовника си.

— Ставай! — изсъска Василий на човека от Амстердам. Бръкна в джоба на палтото му и измъкна неговото оръжие.

Вратите на асансьора се отвориха. Двойката излезе бързо, минавайки край някакъв старец, който четеше вестник, и завиха право надясно. Талеников, който прикриваше своята „Граз“ встрани от тялото си, хвана Амстердам за палтото му и го издърпа навън от асансьора.

— Само един звук, холандецо — прошепна той, — и си мъртъв. Ще ти пръсна гърба и няма да имаш време да извикаш.

В двойната стая Василий просна холандеца в един стол, насочи пистолета си срещу него и още веднъж заповяда на изплашената двойка.

— Влезте в онзи гардероб. Бързо!

По изнеженото лице на младежа се стичаха сълзи; момичето го изблъска към тяхната мрачна временна килия. Талеников пъхна един стол под бравата и го ритна, докато вратата се застопори плътно. Той се обърна към холандеца.

— Имаш точно пет секунди да ми обясниш как ще бъде направено всичко — каза той, вдигайки пистолета диагонално на лицето му.

— Трябва да си по-ясен — дойде професионалният отговор.

— Разбира се. — Василий удари с цевта на „Граз“ по лицето му, разкъсвайки плътта на убиеца. Кръвта бликна; мъжът вдигна ръцете си. Талеников наведе стола и пресече успешно и двете китки.

— Не пипай! Ние току-що започнахме. Изпий я! Скоро няма да имаш устни. После зъби. После брада, скули! Накрая ще ти извадя очите! Виждал ли си някога как изглежда човек в такъв вид? Лицето е ужасен източник на болки, а извадените очи са нещо непоносимо.

Василий удари още веднъж, този път от долу нагоре, разпорвайки ноздрата на мъжа.

— Не… Не! Аз изпълнявах чужди заповеди !

— Къде ли съм чувал това и преди? — Талеников вдигна оръжието си; ръцете отново се повдигнаха нагоре и отново бяха смъкнати долу с удар. — Какви са тези заповеди, холандецо? Вие сте трима, а петте секунди изтекоха! Сега трябва да сме сериозни. — Той рязко заби дулото в лявото око на холандеца, а после и в дясното. — Няма повече време! — Отдръпна оръжието и го заби като нож в гърлото на Амстердам.

— Спри! — изкрещя мъжът, въздухът му секна и думата не можа да излезе. — Ще ти кажа… Той ни предава, взема пари, за да издаде имената ни. Продал се е на враговете ни!

— Да не спорим! Заповедите!

— Той никога не ме е виждал. Аз трябва да го очистя.

— Как?

— Ти. Аз отивах да го предупредя, че ти го търсиш. Че си тръгнал.

— Той щеше да те отстрани. Да те убие! Много плосък замисъл. Как разбра в коя стая е?

— Имаме снимка.

— Негова, но не и моя.

— Всъщност и на двама ви. Но аз показах само неговата. Нощният мениджър го разпозна.

— Кой ти даде тази снимка?

— Приятели от Прага, които действат във Вашингтон и имат връзки с руснаците. Бивши приятели на Беоулф Агейт, които знаят какво е направил.

Талеников се загледа в човека от Амстердам. Той казваше истината, защото обяснението почиваше на частичната истина. Скофийлд щеше да търси някакви компрометиращи факти, но нямаше да отхвърли думите на Амстердам; не можеше да си позволи този лукс. Щеше да вземе холандеца като заложник и след това да търси благоприятна позиция. Да чака, да наблюдава, но да остане незабелязан. Василий натисна дулото на „Граз“ върху дясното око на холандеца.

— Къде са Марсилия и Прага? Къде трябва да бъдат по-късно?