Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Но имаше и други, които го бяха открили. Екзекуторите на Скофийлд бяха само на няколко метра оттук, подготвяйки се да унищожат белязания мъж.

Да нахълта в стаята му, за да го предупреди би означавало да предизвика престрелка; единият или и двамата щяха да умрат. Да се свърже с него по телефона щеше само да предизвика недоверие; как можеше да се разчита на предупреждение, идващо от презрения враг, за съществуването на трети враг, за когото все още не знаеше нищо?

Трябваше да има някакъв начин и той трябваше да бъде намерен бързо. Ако само имаше време да изпрати някой друг, който лично да може да докаже на Скофийлд каква е истината. Нещо, което Беоулф Агейт би приел…

Нямаше време. Василий видя мъжа с черното палто да влиза през входа на хотела.

Скофийлд веднага разбра какво го беше притеснило относно лицето на възрастната камериерка. Бяха очите. В тях се криеше интелигентност, която беше неприсъща за една простовата домакиня, прекарваща нощите си в почистване боклуците на гостите на хотела. Тя беше изплашена или просто любопитна — но което и от двете да беше вярно, никое от тях не беше плод на нечий недоразвит мозък.

Може би просто играеше?

— Извинете ме за притеснението, сър — каза жената, забелязвайки небръснатото му лице и студената стая, като се отправи към отворената врата на банята. — Само за минутка.

Актриса. Акцентът й беше само преправен, нямаше нищо общо с Ирландия. Освен това походката й беше твърде лека; нямаше мускулите на краката, така типични за старите жени, които се превиваха от носенето на чаршафи и се огъваха при оправянето на леглата. А и ръцете бяха бели и нежни, не като на някой, който използва химически перилни препарати.

Брей се улови, че я съжалява, въпреки че отново откри слабия избор на Талеников. Една истинска камериерка щеше да бъде по-добра птичка.

— Кърпите ви са сменени, сър — каза старицата, излизайки от банята и отправяйки се към вратата. — Тръгвам си. И извинете за притеснението.

Скофийлд я спря с жест.

— Сър? — попита жената, докато очите й бяха нащрек.

— Кажете ми от коя част на Ирландия идвате? Не мога да определя точно диалекта. Графство Уиклоу, мисля.

— Да, сър.

— Южната част на страната?

— Да, сър, много добре, сър — избърбори бързо тя, докато ръката й хващаше бравата.

— Ще имате ли нещо против, ако ми оставите една допълнителна хавлия? Просто я оставете на леглото.

— О? — Старицата се обърна, а озадаченият поглед отново се върна на лицето й. — Да, сър, разбира се. — Тя тръгна към леглото.

Брей отиде до вратата и я заключи, като в същото време заговори внимателно; нямаше да спечели нищо, ако уплашеше птичката на Талеников.

— Бих искал да си поговорим. Знаете ли, наблюдавах ви снощи, по-точно в четири часа тази сутрин.

Рязко движение, разкъсване на плат. Звуци, които му бяха познати. Зад него в стаята.

Той се завъртя, но не навреме. Той чу приглушения звук и усети как нещо като бръснач го резна по врата. Фонтан от кръв се изсипа върху лявото му рамо. Той залегна надясно; последва втори изстрел, куршумът се заби в стената над него. Той изви ръката си като мощна кука и изпрати лампата от масичката към невъзможната гледка, на два метра от него в средата на стаята.

Старицата беше изтървала хавлиите, а в ръката й имаше пистолет. Лекото й, прикрито учудване беше изчезнало, на неговото място беше спокойното, решително лице на опитния убиец. Той трябваше да се сети!

Пропълзя по пода, пръстите му се вкопчиха в основата на масата; отново се изви надясно, после се завъртя наляво, вдигайки масата за краката й като че ли беше някаква лека дъсчица. Изправи се, спускайки се напред; бяха изстреляни още два нови куршума, разцепвайки дървото на сантиметри над главата му.

Той блъсна жената, приковавайки я към стената с такава сила, че поточе слюнка се отдели от устата й в момента, когато извади дъха й.

— Копеле!

Викът беше преглътнат, когато пистолетът издрънча на пода. Скофийлд пусна масата, която се стовари върху краката й, и се пресегна към пистолета.

Взе го, изправи се и сграбчи превитата на две жена за косата, издърпвайки я настрани от стената. Червената перука под камериерската шапчица остана в ръката му, като го накара да изгуби равновесие. Някъде изпод униформата си сивокосата убийца беше извадила нож — тънко шило. Брей беше виждал подобни оръжия и преди; бяха толкова опасни, колкото и пистолета, остриетата бяха напоени със съксинил колин. Парализата започваше след секунди, а смъртта настъпваше секунди по-късно. Драскотина или миниатюрно убождане бяха достатъчни на нападателя.