Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Да? — попита той.

— Камериерски услуги, сър — беше отговорът, изречен от неопределимия плътен, по-скоро гърлен глас. — От ръководството наредиха да бъде проверено зареждането на всички стаи, сър.

Беше жалка лъжа, но птичката беше твърде изтормозена, за да може да измисли по-добра.

— Влезте — каза Скофийлд, улавяйки дръжката на пистолета си.

— Никой не отговаря в апартамент 211 — каза телефонистката, ядосана от настоятелността на обаждащия се.

— Опитайте пак — отговори Талеников, докато очите му бяха приковани към входа на кафенето от другата страна на улицата. — Може да са излезли за малко, но ще се върнат веднага. Знам го. Продължавайте да звъните, аз ще чакам на телефона.

— Както желаете, сър — изсъска телефонистката.

Лудост! Бяха изминали девет минути, откакто възрастната жена беше започнала търсенето, девет минути, за да провери четирите врати на етажа. Дори в случай, че всички стаи бяха заети и се наложеше камериерката да дава обяснения, девет минути бяха доста повече, отколкото й беше необходимо. Четвъртият разговор щеше да бъде кратък и тъп. „Вървете си. Не трябва да ме безпокоите.“ Освен ако…

На слънчевата светлина проблесна нещо. Силното му отражение попадна върху тъмното стъкло на кафенето; от някоя от невидимите маси вътре се получи отговор на сигнала и бързо прекъсна.

Амстердам беше тук; екипът на екзекуторите беше попълнен. Талеников разглеждаше фигурата, която вървеше към малкия ресторант. Той беше висок и облечен в черно палто, а около врата му имаше сив копринен шал. Шапката му също беше сива и прикриваше профила му.

Телефонният сигнал беше станал накъсан. Дълги и резки превключвания, идващи от вбесената телефонистка, която натискаше яростно клавиша. Нямаше отговор и Василий започна да си мисли немислимото. Беоулф Агейт беше заловил неговата стръв. Ако това беше така, американецът се намираше в опасност, по-голяма, отколкото можеше да си представи. От Европа бяха долетели трима мъже, за да му станат палачи, освен това — не по-малко опасната — безобидно изглеждаща старица, която може би той щеше да се опита да привлече на своя страна, щеше да го убие в първия момент, щом усетеше, че е застрашена. Той нямаше никога да разбере откъде щеше да дойде куршумът, нито дори и това, че тя имаше оръжие.

— Съжалявам, сър — каза ядосано телефонистката. — Все още никой не вдига телефона в апартамент 211. Предлагам ви да се обадите по-късно.

Тя не дочака отговора; връзката с телефонната централа беше прекъсната.

Централата? Телефонистката?

Беше тактика на отчаянието, такава, каквато той никога не би предприел, освен като най-крайна мярка; рискът да се саморазкрие беше твърде голям. Но това беше краен случай и дори да имаше някакви алтернативи, беше твърде изморен, за да мисли за тях. Знаеше само, че ще трябва да действа, всяко решение щеше да следва инстинктивните му рефлекси, а на подготовката на тези свои рефлекси той можеше да се довери. Бръкна в джоба, където бяха парите му, и отдели пет стодоларови банкноти. После извади калъфа за паспорта си и измъкна от него едно писмо, което беше написал на английски още в Москва, преди пет дена. Бланката беше от някаква брокерска къща от Берн; тя представяше получателя като един от партньорите на фирмата. Не знаеше какво би могло да се случи…

Той излезе от телефонната кабина и се вля в потока от пешеходци, докато стигна точно срещу входа на хотела. Изчака докато тълпата намалее и бързо пресече Небраска авеню.

Две минути по-късно дневният мениджър представяше телефонистката на мосю Бланшар. Същият този мениджър, който беше точно толкова впечатлен от представителността на мосю Бланшар, колкото и от двестате долара, които швейцарският финансист настоя да вземе за създадените неприятности — да осигури някоя по-спокойна телефонистка, докато той разговаря насаме с настоящата?

— Моля ви да простите грубостта на един разтревожен мъж — каза Талеников, поставяйки трите стодоларови банкноти в нервно потрепващата й ръка. — Начините, по които международните финанси се развиват в наше време, могат да бъдат отблъскващи понякога. Това е една безкръвна война, постоянна борба да се предотврати възможността безскрупулни бизнесмени да се възползват от честните брокери и институции. Моята компания има точно такъв проблем. В този хотел има някой…

Минута по-късно Василий четеше списъка с телефонните сметки, записани от компютъра. Той се съсредоточи върху разговорите, направени от втория етаж; имаше два коридора; апартаменти 211 и 212, три двойни стаи срещу тях, в западното крило и четири единични стаи от другата страна. Той прегледа всички сметки, записани на стаите от 211 до 215. Имената нямаше да му подскажат нищо; местните разговори не бяха идентифицирани по номер; само разговорите с други страни биха могли да дадат някаква информация. Беоулф Агейт трябваше да си осигури прикритие и то нямаше да бъде във Вашингтон. Той беше убил човек във Вашингтон.