Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Брей имаше сметки на различни имена в Париж, Мюнхен, Лондон, Женева, Лисабон. Всички избягваха Рим и комунистическия блок; Италианската банкова система представляваше лудост, а банките на източните сателити — твърде корумпирани.

Скофийлд рядко се замисляше за собствените си пари, когато трябваше да харчи за нещо; дълбоко в съзнанието той си мислеше, че един ден ще върне тези пари. Ако хищникът Конгдън не беше толкова погълнат от собствените си изкушения и не беше направил официалното отстраняване толкова сложно, Брей можеше да отиде при него на следващата сутрин и да му предаде всички банкови сметки.

Но не и сега. Действията на подсекретаря отложиха тази възможност. Човек не би се опитал да върне няколко стотици хиляди долара на човек, който се опитва да дирижира елиминирането ти и в същото време да остане вън от играта. Това беше твърде професионална концепция. Скофийлд си спомни, че преди много години тя беше доведена до своя апогей от убийците на Матарезе. Но те бяха наемни убийци; преди тях не е имало други такива от времето на Хасан ибн-ал-Сабах. И никога вече нямаше да има други като тях, а хора като Конгдън бяха бледо подобие в сравнение с тях.

Конгдън. Скофийлд се изсмя и бръкна в джоба за цигарите си. Новият директор на „Консулски операции“ не беше глупак и само един глупак можеше да го подцени, но той имаше манталитета на отбраното общество на Вашингтон, което така много преобладаваше в тайните служби. Той не можеше да разбере какво правеше с хората полевата работа; би могъл да изрече фразите, но не можеше да види и най-простия ред при едно действие и при ответната му реакция. Малцина можеха това или биха искали да го правят, защото да го разберат, би означавало да признаят, че знаят за ненормалността на подчинените си, без чиито функции департаментът — или Компанията — не биха могли да минат. Твърде просто, патологичното поведение беше нещо естествено за живота на полевия човек, а на това не се обръщаше абсолютно никакво внимание. Полевият мъж трябваше да приеме факта, че той е престъпник, още преди да е извършил каквото и да е престъпление. Поради това, още преди първоначалния си опит за действие, той вземаше мерки да се защити, преди да се е случило нещо; беше нещо като втора природа.

Брей беше направил само това. Докато куриерът на Талеников се настаняваше в другия край на хотелската стая на Небраска авеню, Скофийлд беше провел няколко телефонни разговора. Първият беше със сестра му в Минеаполис: уж щеше да лети до Средния запад след два часа и да я види през следващите дни. Второто обаждане беше до един приятел от Мериленд, който беше дълбоководен риболовец и стаята му беше изпълнена с препарирани трофеи, които висяха по стените: къде имаше едно малко добро място в Карибско море, където човек можеше да се скрие? Приятелят му имаше приятел в Шарлот Амали; притежаваше хотел и винаги пазеше една-две стаи свободни за спешни случаи като този. Риболовецът от Мериленд щеше да му се обади за Брей.

И така, за всеки случай, подобен на този от нощта на шестнайсети, той щеше да е на път или за Средния запад… или за Карибския басейн. И двете места, отдалечени на повече от хиляда и петстотин мили от Вашингтон — където той щеше да остане ненаблюдаван, без да напуска хотелската стая, на отсрещната страна срещу съветската бърлога.

Колко ли често беше набивал този урок в главите на по-младите и неопитни полеви агенти? Твърде много, за да ги преброи. Човек, стоящ неподвижно в тълпата, трудно ще бъде забелязан.

Но всеки час увеличаваше усложненията. Трябваше да бъдат прегледани всички възможни обяснения. Най-очевидното беше, че руснакът беше задействал тази бърлога, която беше позната нему и на неговия куриер; от нея биха могли тихо да бъдат изпращани инструкции до Берн, апартаментът беше нает чрез телеграма. Щеше да отнеме седмици преди информацията да бъде филтрирана обратно в Москва — една бърлога сред хилядите други по света.

Ако това беше така — и това може би беше единственото обяснение — Талеников не действаше просто сам, той действаше в конфликт с интересите на КГБ. Отмъщението му сега беше изместено на заден план от конфликта със страната му, в противен случай апартаментът от другата страна на площадката щеше да гъмжи от руснаци. Това беше единственото обяснение. Те може би щяха да изчакат да премине наблюдението на ФБР в продължение на двайсет и четири или трийсет и шест часа, но не повече от това; имаше твърде много начини да се елиминира наблюдението на Бюрото.