Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Това беше причината, поради която беше толкова важно да се изчака сега. А майсторът стратег от Източен Берлин, Севастопол и Рига беше експерт по търпеливост.

— Чакането си заслужаваше, господин Конгдън — каза развълнуваният глас по телефона. — Скофийлд е взел чартър от Таверние във Флорида Кейс. Очаква се да пристигне на Вирджинските острови вдругиден.

— Какъв е източникът на информацията ви? — попита директорът на „Консулски операции“ нетърпеливо, изкашляйки съня, който бяха прекъснали, поглеждайки към часовника на нощната му масичка. Беше три сутринта.

— Хотелът в Шарлот Амали.

— Какъв е източникът на тяхната информация?

— Получили са телефонно обаждане, с което е било помолено резервацията да бъде запазена. Предадено е, че той ще бъде там след два дни.

— Кой се е обадил? Откъде?

В другия край на линията на Държавния департамент настъпи мълчание.

— Предполагаме, че Скофийлд. От Кейс.

— Недейте да предполагате, а разберете това.

— Разбира се, ще проверим всичко. Нашият човек в Кейс Уескт пътува за Таверние в момента. Той ще провери всички чартърни записвания.

— Проверете онова телефонно обаждане и пак ми се обадете.

Конгдън затвори телефона и се облегна изправен на възглавницата си. Той погледна към жена си на леглото близо до неговото легло. Беше се завила през глава. Годините я бяха научили да не се събужда по време на нощните обаждания. Замисли се за това, което току-що му бяха казали. Беше твърде просто, твърде вероятно. Скофийлд се беше скрил в мъглата, но това случайно предприето в последния момент пътуване; един изтощен мъж, който беше решил да избяга от действителността за малко. В това имаше противоречие. Скофийлд не беше човек, който да се изтощи до такава степен, че да взема случайни решения. Той нарочно беше забулил в тайнственост действията си, което означаваше, че именно той беше убил офицера от разузнаването от Брюксел, КГБ. Брюксел, Талеников.

Източен Берлин.

Талеников и човекът от Брюксел бяха работили заедно в Източен Берлин в една „относително автономна“ секция на КГБ, което означаваше Източен Берлин и отвъд него.

Във Вашингтон? Дали тази „относително автономна“ единица от Източен Берлин беше изпращала хора във Вашингтон? Не беше изключено. Думата „автономна“ имаше два смисъла. Тя не само изразяваше не носенето на отговорност от висшите началници за действията на техните подчинени, но освен това подчертаваше и факта, че те разполагаха със свободата да действат. Агент на ЦРУ в Лисабон би могъл да проследи някого до Атина. Защо не? Той беше запознат с операцията. Съответно агент на КГБ в Лондон можеше да проследи някой заподозрян в шпионаж до Ню Йорк. С някои общи разяснения това влизаше в рамките на неговите задължения. Талеников беше работил и във Вашингтон. Имаше подозрения, че беше направил дузина или дори повече пътувания до Съединените щати през миналото десетилетие. Талеников и човекът от Брюксел, това беше връзката, която те трябваше да проверят. Конгдън се изправи още и се пресегна за телефона, но после спря. Сега всичко зависеше от времето. Телеграмите бяха приети в Амстердам, Марсилия и Прага преди почти 12 часа. Според надеждните информатори, те бяха шокирали адресатите. Секретните източници и в трите града бяха реагирали на новината за „неспасяемото“ поведение на Скофийлд с известна доза паника. Можеха да бъдат разкрити имена, мъже и жени да бъдат тероризирани, убити, да бъдат разкрити цели мрежи; не трябваше да се губи време, а да бъде елиминиран Беоулф Агейт. Бяха тръгнали слухове, предадени късно вечерта, че вече са избрани двама мъже, които да го убият. В Прага и в Марсилия. В момента те летяха за Вашингтон, бяха получили паспортите си без отлагане и бяха преминали безпроблемно през емиграционните процедури. Трети щеше да напусне Амстердам сутринта. Там вече беше сутрин.

До пладне екзекуционният екип, напълно откъснат от знанието на правителството на САЩ, щеше да бъде във Вашингтон. Всеки от тях трябваше да се обади на един и същ телефон. Един неподслушван телефон в гетото на Балтимор. Каквато и информация да беше открита за Скофийлд, тя трябваше да бъде предадена на човека от този телефон и само той можеше да ретранслира тази информация във Вашингтон; човекът, който носеше отговорността, директорът на „Консулски операции“. Никой друг в Съединените щати нямаше този номер.

„Можеше ли да бъде направена последната връзка?“, питаше се Конгдън. Имаше толкова малко време и то щеше да наложи извънредно коопериране. Можеше ли това коопериране да бъде изисквано, дори да се насочат към него? Нищо подобно на това не беше се случвало по-рано. Но ако това бъдеше сторено, местоположението би могло да бъде открито и двойната екзекуция щеше да бъде гарантирана.