Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Той успя; хората бяха осигурени. Беше довел една скъпа проститутка от Ню Йорк, три други от Вашингтон, двама мъже и една по-възрастна жена. Всички, с изключение на един от тях бяха добре познати мошеници, това, което американците наричат продажници. Всеки беше изпълнявал някакви услуги в миналото на щедрия „бизнесмен“ от Хага, който имаше манията да следи и проверява своите сътрудници като мярка за сигурност, като за това плащаше огромни суми.

Те бяха предпочетени поради вечерните им ангажименти. Проститутката беше в апартамента, който всъщност беше депото „Берн-Вашингтон“; — след минути Скофийлд щеше да разбере това. Но Беоулф Агейт не беше аматьор; той щеше да получи новините — от администратора на хотела или от телефонния оператор — и щеше да изпрати някой друг да разпита момичето.

Който и да беше, щеше да бъде видян от една, две, или от всички птици на Талеников. Двамата мъже и по-възрастната жена. Той беше дал на всеки миниатюрни радиостанции, не по-големи от ръчно радио; беше купил пет от комплекса „Мицуби“ на Пето авеню. Те щяха да се свържат с него веднага, но без паника. Освен проститутката. Нямаше риск, който можеше да бъде поет, за да можеха да открият този неин недостатък по-рано. Тя можеше да свърши работа само веднъж.

Единият от мъжете седеше в едно сепаре в слабо осветения коктейлбар във фоайето, с малки свещници на всяка маса. До него имаше отворено дипломатическо куфарче, от което той извади няколко листа и ги поднесе към светлината от свещта; един търговец, който си прави равносметка след бизнес пътуването. Другият мъж беше в ресторанта, на маса, заредена за двама, а резервацията беше направена от високопоставен служител в Белия дом. Домакинът закъсняваше; управителят на залата беше получил и предал няколко телефонни обаждания с извинения за закъснението. За госта трябваше да се грижат така, както подобава на човек, получаващ извинения от Пенсилвания авеню 1600 1 1 Адресът на Белия дом. — Б.пр. .

Но всъщност възрастната жена беше тази, на която Талеников разчиташе най-много; на нея се плащаше доста повече, отколкото на останалите и причината за това не беше случайна. Тя не беше от онези продажници. Тя беше убиец.

Неговото неочаквано оръжие. Грациозна, изискана дама, която нямаше да има никакви задръжки да застреля някого в другия край на стаята, или да забие нож в стомаха на компаньона си за вечеря. Никой не би могъл да забележи промяната у нея — от достойната дама до убиеца — и всички нюанси между двете. Василий й беше платил хиляди през последните шест години, няколко пъти я беше изпращал в Европа за случаи, за които нейният талант беше особено подходящ. Тя не беше се провалила нито веднъж; нямаше да се провали и тази нощ. Свърза се с нея скоро след като кацна на летище Кенеди; беше имала на разположение цял ден, за да се подготви за вечерта. Беше й достатъчно.

Талеников се отблъсна от тухления зид, разтърсвайки пръстите си, вдишвайки дълбоко, прогонвайки мислите за сън далеч от съзнанието си. Беше си осигурил фланговете; сега можеше само да чака. Ако Скофийлд искаше да избегне срещата — която по негова преценка щеше да бъде фатална за единия от тях. А защо да я избягва? Щеше да бъде по-добре да се реши на нея, отколкото да се оглежда във всяко по-тъмно място или на всяка препълнена с хора улица и да се чуди кой ли може да се е скрил… и да се прицелва, или да изважда ножа. Не, беше далеч по-желателно да се излезе в двубой; това беше мнението на Беоулф Агейт. И колко грешеше ! Ако имаше само някакъв начин да се добере до него, да му каже ! Че съществува Матарезе ! Трябваше да се види с някои хора, да ги убеди, да ги привлече! Те биха могли да го направят заедно; имаше почтени хора и в Москва, и във Вашингтон; хора, които нямаше да се страхуват .

Но нямаше начин да се добере до Брендън Скофийлд на неутрална земя, тъй като никоя територия нямаше да бъде неутрална за Беоулф Агейт. При първия поглед към врага си, американецът щеше незабавно да използва каквото и да е оръжие, до което се добереше, за да го унищожи. Василий разбираше, защото ако беше на мястото на Скофийлд, той щеше да направи същото. Така че, беше въпрос на чакане, кръжене, знаейки, че всеки от тях си мисли, че другият е жертвата, която ще се разкрие първа; всеки щеше да действа така, че да накара противника си да сгреши.

Ужасната ирония беше, че единствената важна грешка, която можеше да бъде допусната, бе при положение, че спечели Скофийлд. Талеников не можеше да допусне това да се случи. Където и да беше Скофийлд, той трябваше да бъде уловен, обездвижен, накаран да слуша .