Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Съветският убиец беше добър, но щеше да загуби живота си от човека, когото той наричаше Беоулф Агейт, мислеше си Скофийлд. Той спря крана и потопи лицето си в студената вода.

Вдигна глава; чуваше се звук от движение по коридора. Той отиде до малката кръгла шпионка. От другата страна една странно изглеждаща камериерка отключваше вратата. На дясната й ръка бяха преметнати няколко хавлиени кърпи и чаршафи. Камериерка в четири часа сутринта? Брей тихо се усмихна на фантазията на Талеников; той беше наел нощна камериерка да бъде неговото око вътре, късно през нощта. Беше хитро измислено, но нямаше да свърши работа. Тази фигура щеше да бъде твърде ограничена, твърде лесна за отстраняване; тя можеше да бъде повикана на рецепцията, например с някой от гостите можеше да се случи нещастие, някъде цигара да подпали нещо, някой преобърнат съд за вода… Твърде ограничено. И много неуспешно.

На сутринта тя трябваше да завърши дежурството си. И тогава, в коридора, щеше да си получи наградата от един гостенин, настанен на същия етаж.

Скофийлд смяташе да се върне обратно при мивката, когато чу раздвижването; погледна още веднъж през стъклената шпионка.

Добре облечената жена беше излязла от стаята с нощната си чантичка в ръка. Камериерката стоеше при входа на апартамента. Скофийлд чу думите на примамката.

— Кажи му да върви по дяволите! — кресна жената. — Той е смотан педераст, скъпа. Цялото това проклето място гъмжи от педерасти!

Камериерката тихо наблюдаваше как жената си тръгва по коридора. Тогава тя затвори вратата от вътрешната страна.

Странно изглеждащата камериерка явно беше добре платена; щеше да й бъде платено още по-добре от един гост, от отсрещната страна на етажа. Преговорите щяха бързо да започнат в секундата, в която тя прекрачеше прага на стаята си.

Въжето се затягаше все повече, сега всичко опираше до търпението. И до това да не заспи.

Талеников скиташе по улиците, краката му почти се подкосяваха, бореше се, за да бъде нащрек и да избягва сблъсъците по тротоара. Играеше различни умствени игри, за да поддържа вниманието си концентрирано, броеше стъпките и паветата по тротоара и пресечките между телефонните будки. Радиостанциите повече не можеха да бъдат използвани; гражданските честоти бяха изпълнени с шумове и смущения. Прокле факта, че не разполагаше с достатъчно време, за да купи някой по-добър модел. Но и не мислеше, че това бе възможно да продължи толкова дълго!

Лудост!

Беше единайсет и двайсет преди обяд, Вашингтон вибрираше, хората вървяха забързани, автомобилите и автобусите задръстваха улиците… и все още влудяващите телефонни обаждания продължаваха да пристигат в хотела на Небраска авеню.

„Брендън Скофийлд, моля. Трябва спешно да говоря с него…“

Лудост!

Какво си мислеше, че прави Скофийлд! Къде беше той? Къде бяха посредниците му?

Само старата жена беше останала в хотела. Проститутката се разбунтува. Двамата мъже отдавна бяха изтощени, присъствието им беше по-скоро смущаващо, без да върши никаква работа. Жената остана в апартамента, без да успее да почине кой знае колко между влудяващите телефонни обаждания, предавайки всяка дума, изречена от обадилите се. Някаква жена с подчертано чужд акцент — никога не се задържаше на телефона повече от петнайсет секунди, не позволяваше да я прекъсват и беше много рязка. Тя или беше професионалистка, или беше инструктирана от професионалист; не беше възможно да бъде проследен нито номерът, нито местоположението на тези обаждания.

Василий приближи телефонната будка на петдесет ярда северно от входа на хотела, на противоположната страна на улицата.

Това беше четвъртото обаждане, което той направи от тази будка и беше запомнил странните номера, които бяха издраскани по сивия метал. Влезе, затвори стъклената врата и пусна монетата; сигналът изпищя в ухото му и той набра номера.

Прага!

Очите му изневеряваха! От другата страна на Небраска авеню някакъв мъж излезе от едно такси и застана на тротоара, гледайки надолу по улицата към хотела. Той познаваше този човек!

Поне познаваше лицето му. И го познаваше от Прага!

Историята на този човек беше преминала през насилието както политическо, така и неполитическо. Полицейското му досие беше пълно със случаи на измами, кражби и недоказани убийства, а годините, които беше прекарал в затвора, бяха почти десет. Беше работил срещу държавата, повече заради пари, отколкото по идеологически причини. Американците му плащаха добре. Стрелбата му беше добра, а с нож беше дори още по-добър.