Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Уинтроп не знае нищо — прекъсна го държавният секретар с неочаквана острота. — Робърт Уинтроп е блестящ човек, но той не разбира значението на конфронтацията, освен в най-редките й форми. Имайте предвид, господин Конгдън, че Скофийлд е убил онзи офицер от разузнаването от Брюксел.

— Може би е имало обстоятелства, за които не знаем.

— Така ли?

Държавният секретар отново спря и заговори, като смисълът зад изреченото не можеше да бъде погрешно разбран.

— Ако има такива обстоятелства, подозирам, че потенциално имаме далеч по-опасна ситуация, отколкото някаква лична вражда би могла да предизвика. Скофийлд и Талеников знаят повече за полевите операции и на двете разузнавания, отколкото които и да са други двама мъже измежду живите. Не трябва да им бъде позволено да се срещнат. Нито като врагове, които желаят да се убият един друг, нито, ако има такива обстоятелства, за които не знаем нищо, заради тях. Разбрахте ли ме, господин Конгдън? Като директор на „Консулски операции“ това е ваше задължение. Как ще го предотвратите не е моя грижа. Може би ще се наложи да го унищожите. Но това ще решите вие…

Даниел Конгдън остана неподвижен като чу прекъсването на връзката в другия край на линията. През всичките си години в тази служба той не беше получавал толкова лошо прикрита заповед. Можеше да бъде оспорен тонът, не заповедта. Той постави телефона на мястото му и се пресегна за един друг, отляво на бюрото му. Натисна един бутон и набра трицифрен номер.

— Вътрешна охрана — докладва някакъв мъжки глас.

— Тук е подсекретарят Конгдън. Открийте Брендън Скофийлд. Имате информацията. Доведете го веднага тук.

— Една минутка, сър — вежливо отвърна мъжът. — Мисля, че преди два дни на името на Скофийлд постъпиха данни от второ равнище. Но нека проверя в компютъра. Всички данни са там.

— Преди два дни?

— Да, сър. Сега е на екрана. Скофийлд е напуснал хотела си приблизително около единайсет вечерта на шестнайсети.

— Шестнайсети. Днес е деветнайсети.

— Да, сър. Що се отнася до новопостъпилите данни, няма разминаване във времето. От хотела ни информираха за часа.

— Къде е той?

— Оставил е два следващи адреса, но без датите. Жилището на сестра си в Минеаполис и един хотел в Шарлот Амали, Сейнт Тома, Вирджинските острови.

— Адресите проверени ли са?

— Що се отнася до акуратността, да, сър. Той има сестра, която живее в Минеаполис, а от хотела в Сейнт Тома потвърдиха предплатена резервация на името на Скофийлд, започваща от седемнайсети. Парите са преведени от Вашингтон.

— Значи е там.

— Не и до днес на обяд, сър. Проверихме по телефона; не беше пристигнал.

— А при сестрата? — прекъсна го Конгдън.

— Отново проверихме по телефона. Тя потвърди факта, че Скофийлд се е обаждал и е казал, че ще се отбие, но не и кога. Тя добави също, че това било необичайно за него. Обикновено той е казвал конкретния ден на посещението си. Очаквала го някой ден от седмицата.

Директорът на Конс Оп почувства нужда да скочи още веднъж, но успя да я потисне.

— Значи, казвате ми, че не знаете къде е той?

— Ами, господин Конгдън, равнище С-2 се занимава с получените доклади, а не със следене на хората. Ще ви свържа с равнище едно веднага. В Минеаполис няма да има никакви проблеми, но такива може да се появят на Вирджинските острови.

— Защо?

— Нямаме надеждни информатори там, сър. Никой няма такива.

Даниел Конгдън стана от стола си.

— Ще се опитам да ви разбера. Твърдите, че Скофийлд е под наблюдение на равнище две. Значи инструкциите ми са били ясни; по всяко време трябваше да знаем неговото местонахождение. Защо не е бил предаден и на първо равнище? Защо не е бил поставен под постоянно наблюдение?

Човекът от вътрешна охрана отговори неохотно.

— Това не би могло да стане с мое решение, сър, но мисля, че разбирам защо не е било направено това. Ако Скофийлд е бил прехвърлен на първо равнище, той щеше да забележи и… ами, просто щеше да се избудалка с нас и да ни заблуди.

— Какво, по дяволите, си мислите, че е направил той. Открийте го! И докладвайте в офиса ми на всеки час!

Конгдън седна ядосан, затваряйки телефона с такава сила, че той звънна. Втренчи се в апарата, вдигна го още веднъж и набра нов номер.

— Външни връзки, госпожица Андрос — докладва женският глас.

— Госпожице Андрос, тук е подсекретарят Конгдън. Моля ви, изпратете незабавно специалист шифровчик в офиса ми. Класифицирайте Код А с максимална сигурност и предимство.