Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Това беше един от неговите хора. От същата група. Един от главорезите на Талеников.

Тук! Във Вашингтон! Минути след неговото оттегляне от Държавния департамент!

Значи КГБ бяха открили. И някой в Москва бе решил да допринесе за истинския край на Беоулф Агейт. Само един човек можеше да измисли това с такава драматична прецизност. В. Талеников. Животно.

Както гледаше през стъклото, Брей вече знаеше какво ще направи, какво трябва да направи. Щеше да изпрати едно последно послание до Москва; щеше да бъде точно на мястото си като последната тухла, един последен жест, който щеше да постави края на един живот и началото на друг — независимо чий щеше да бъде той.

Щеше да хване в капан убиеца от КГБ. Щеше да го убие.

Скофийлд излезе от входа и побягна надолу по тротоара, тичайки в зигзаг по безлюдната улица. Чуваше тичащите стъпки зад себе си.

Самолетът, изпълняващ нощния полет на Аерофлот от Москва, наближи Азовско море, североизточно от Крим. Щеше да пристигне в Севастопол в един часа сутринта, след малко повече от час. Самолетът беше препълнен, развеселените пътници отиваха да прекарат зимната си ваканция далеч от своите канцеларии. Малцината военни — пехотинци и моряци — бяха по-малко въодушевени; за тях Черно море означаваше не ваканция, а завръщане на работа отново в морските и въздушните бази. Те бяха си изкарали отпуската в Москва.

На една от задните седалки седеше мъж с черен кожен калъф за цигулка, който държеше здраво между коленете си. Дрехите му бяха износени, безлични, някак в конфликт със здравото му лице и проницателните ясни очи, които като че ли биха подхождали повече на друг тип одежди. Според документите му, той беше Пьотр Ридуков, музикант. Бордовият му паспорт даваше да се разбере, че пътува за Севастопол, където щеше да свири в градския симфоничен оркестър.

И двата бяха фалшиви. Мъжът беше Василий Талеников, майстор стратег на съветското разузнаване.

Бивш майстор стратег. Бивш оперативен директор на КГБ — Източен Берлин, Варшава, Прага, Рига и Югозападните сектори, които обхващаха Севастопол, Босфора, Мраморно море и Дарданелите. Точно последният пост беше причината за настоящия полет за Севастопол. Беше началото на полета му да напусне Русия.

Имаше няколко маршрута, по които можеше да се напусне Съветският съюз и със своя професионализъм той ги беше открил, беше залавял и тези, които ги ползваха. Правеше го много по-често, отколкото когато му се налагаше да убива агентите на Запада, които поддържаха тези маршрути, стремейки се да изкушат отрепките, готови да предадат Русия срещу техните лъжи и обещания за пари. Винаги пари. Той никога не се колебаеше да преследва лъжците и жертвите на алчността; нямаше такъв маршрут за бягство от страната, който да се изплъзне от вниманието му.

Освен един. Една едва забележима нишка през Босфора, Мраморно море и Дарданелите. Беше я открил преди няколко месеца, през последните седмици на заеманото от него директорско място в Югозападните сектори на КГБ. В дните, когато се оказа в положение на безкрайни спорове с дебелоглавите глупаци от военните бази и със заповедите на техните шефове в Москва.

По това време той още не беше сигурен защо не избърза с разкриването; сам се опитваше да се убеди, че ако я остави отворена и я наблюдава отблизо, тя ще го изведе до някоя по-голяма мрежа. Въпреки това, с подсъзнанието си усещаше, че това не е вярно.

Настъпваше неговото време; беше си спечелил твърде много врагове на твърде много места. Щяха да се намерят и такива, които да решат, че едно тихо пенсиониране северно от Гразнов не би подхождало на човек, който е длъжен да пази толкова много тайни в главата си. А сега знаеше и друга тайна, по-ужасяваща от всичко, разкрито от съветското разузнаване. Матарезе. И тази тайна беше причината, поради която напускаше Русия.

Всичко се случи толкова бързо, помисли си Талеников, отпивайки от горещия чай, сервиран от стюарда. Всичко се случи толкова бързо. Разговора край смъртния одър на Алексей Крупской и шокиращите неща, които умиращият му каза. Убийците, изпратени да избиват елита на нацията — и на двете нации. Насъсквайки Съветите и Щатите едни срещу други, докато започнат да контролират едните или другите. Един премиер и един президент, единият или и двамата бяха постоянно под прицел.

Но кои бяха те? Каква беше тази треска, която била започнала в началото на века в Корсика? Корсиканската треска. Хората на Матарезе.