Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Да, господин Скофийлд. И във връзка с това са уредени и всичките ви дългове. Ще получавате максимално възможното.

— Това е много щедро.

Наистина беше. Изчислявайки набързо, Брей установи, че годишният му доход щеше да бъде повече от петдесет хиляди долара.

— Чисто практично. Тези фондове заемат мястото на всички приходи, които бихте реализирал от продажбата на книги или статии, които бихте написали за дейността си в „Консулски операции“.

— Разбирам — отрони бавно Брей. — Наскоро имаше доста такива случаи, нали? Марчети, Ейджи, Снеп.

— Точно така.

Скофийлд едва се сдържаше; кучите синове никога не можаха да се научат.

— Твърдите, че ако бяхте им превели подобни фондове, те нямаше да напишат тези работи, така ли?

— Мотивите се различават, но ние не изключваме възможността за това.

— Изключете я — каза Брей рязко. — Аз познавам двама от тези мъже.

— Отхвърляте ли парите?

— Не, по дяволите. Ще ги взема. Когато реша да напиша някоя книга, ще се обадя първо на вас.

— Не ви съветвам да правите това, господин Скофийлд. Подобни нарушения на правилата за сигурност са забранени. Неизбежно ще ви струва няколко години затвор.

— И ако загубите в съда, може да последват и някои надзаконови наказания. Куршум в главата, докато си карате в натовареното движение, например.

— Законите са ясни — сви рамене подсекретарят. — Не мога да си представя другото.

— Аз мога. Погледнете в досието ми Четири-Нула. Обучавах се заедно с един човек в Хондурас. Убих го в Мадрид. Беше от Индианаполис и се казваше…

— Не се интересувам от предишната ви дейност — прекъсна го рязко Конгдън. — Просто искам да се разберем взаимно.

— Разбираме се. Можете да се успокоите, няма да… наруша правилата за сигурността. Нямам сили да го направя. Освен това не съм и толкова смел.

— Вижте, Скофийлд — започна подсекретарят, облягайки се назад в креслото си с доволна усмивка на лице. — Зная, че ще ви прозвучи изтъркано, но за всички нас настъпва време, когато трябва да се оттеглим от по-активните сфери на работа. Искам да съм откровен с вас.

Брей се усмихна тъжно.

— Винаги ставам нервен, когато някой каже това.

— Какво?

— Че иска да е откровен с мен. Като че ли честността е последното нещо, което може да се очаква.

— Аз съм откровен.

— Аз също. Ако търсите някакъв аргумент, няма да го получите от мен. Просто тихо ще си изчезна.

— Но ние не искаме това от вас — каза Конгдън, навеждайки се напред и подпирайки лактите си върху бюрото.

— О?

— Разбира се. Човек с вашия опит е от изключителна ценност за нас. И в бъдеще ще възникват кризисни моменти; бихме искали да можем да се обръщаме към вас като към експерт.

Скофийлд изучаваше мъжа.

— Но не действащ. Не стратегически.

— Не. Не официално. Естествено, ще искаме да знаем къде живеете, какви пътувания предприемате.

— Обзалагам се, че ще го правите — каза меко Брей. — Но за протокола аз не съществувам.

— Да. Ще искаме да е извън протокола. Ще ги водим в Четири-Нула.

Скофийлд не помръдна. Имаше чувството, че се намира на полето и урежда някаква много чувствителна промяна.

— Почакайте за минутка, нека ви разбера правилно. Искате официално да съм вън от играта, но някой ще трябва да знае това. И въпреки че официално ще съм вън, вие ще искате да поддържаме постоянни контакти.

— Познанията ви са безценни за нас, както знаете. И мисля, че добре си плащаме за това.

— Тогава защо ще водите Четири-Нула?

— Мислех, че и на вас би ви се искало да е така. Без официалната отговорност вие ще имате запазен някакъв статус. Все още ще бъдете част от нас.

— Бих искал да зная защо по този начин.

— Аз ще… — Конгдън спря, на лицето му се появи леко притеснена усмивка. — Ние наистина не искаме да ви загубим.

— Тогава защо ще ме отстраните?

Усмивката напусна лицето на подсекретаря.

— Ще го кажа така, както виждам нещата. Можете да се убедите в това, след като попитате един ваш стар приятел, разбира се, ако желаете. Робърт Уинтроп. Същото казах и на него.

— Уинтроп? Какво сте му казали?

— Че не искам да сте тук наоколо. И съм готов да платя от нашия бюджет, за да унищожа досиетата и да ви извадя от играта. Слушах един ваш запис, направен от Чарли Енгелхарт в Амстердам.

Брей свирна тихо с уста.

— Старият червен Чарли. Трябваше да се сетя.

— Мислех, че го знаете. Мислех, че ни изпращате лично послание. Както и да е. Получихме го. Имаме доста работа тук и вашето упорство, вашият цинизъм не са ни необходими.