Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Уинтроп спря, погледът му блуждаеше, като че ли се беше загубил в собствения си унес.

— Никога не съм очаквал, че той ще остане в Конс Оп; много странно, мислех си, че това ще бъде само един трамплин за него. Към дипломатическия корпус, може би до поста на посланик. Уменията плачеха да бъдат използвани за организирането на международни конференции…

— Но нещо се случи — продължи след пауза държавникът, разсеяно поглеждайки към новия директор.

— С промяната на Конс Оп се променяше и Брендън Скофийлд. Колкото по-важни се считаха тези специализирани прехвърляния на емигранти, толкова по-бързо ескалираше и насилието. И от двете страни. Още много рано Скофийлд беше обучен като командос; той прекара пет месеца в Централна Америка, изучавайки най-тънките техники за оцеляване — както нападателни, така и отбранителни. Получи подготовка по разшифроване на кодове и шифри; беше също толкова ефикасен, колкото и всички останали криптографи на Националната агенция по сигурността. Тогава се върна в Европа и стана експерт.

— Разбирал е изискванията на своята работа — каза Конгдън впечатлен. — Бих казал, че му е било гласувано изключително доверие.

— О, да, наистина — съгласи се Уинтроп. — Защото, виждаш, той стигна своя връх. Обратен път нямаше, вече не можеше да се промени. Вече не го приемаха около масата за конференции; присъствието му би било отхвърлено с най-силни дипломатически средства, тъй като вече имаше изградена репутация. Младият способен майор, който аз бях наел за Държавния департамент, беше станал убиец. Независимо от всички оправдания, той си беше професионален убиец.

Конгдън промени позата си върху стола.

— Мнозина биха казали, че той беше войник на едно поле, на едно бойно поле, опасно… където битката никога не спираше. Трябвало е да оцелее, господин Уинтроп.

— Трябвало е и е успял — кимна старият джентълмен. — Скофийлд беше способен да се променя, да се адаптира към новите правила, но аз не бях готов. Когато убиха жена му, знаех, че мястото ми не бе вече там. Видях какво бях направил: бях избрал един надарен студент за една цел и видях как тази цел беше опорочена. Също както и благородната идея на „Консулски операции“ беше опорочена от обстоятелствата, за които вече говорихме и които доведоха до тези промени. Аз се бях изправил пред собствените си ограничения и не можех повече да продължа.

— Но вие сте искал да ви държат в течение относно действията на Скофийлд в продължение на няколко години. Отбелязано е в досието, сър. Ще ми позволите ли да попитам защо?

Уинтроп се намръщи, като че ли се чудеше на себе си.

— Не съм сигурен. Един понятен интерес към него — дори възхищение, предполагам. Или може би наказание; и това не е изключено. Понякога сведенията стояха с дни в сейфа ми, преди да се реша да ги прочета. И, разбира се, след Прага аз вече не исках да ми ги изпращат. Сигурен съм, че и това също е отбелязано в досието.

— Да, така е. Под Прага, предполагам, че разбирате инцидента с куриера.

— Да — отговори меко Уинтроп. — „Инцидент“ е много безлична дума, нали? Точно допада на Скофийлд в онзи доклад. Професионалният убиец, мотивиран от необходимостта да оцелее — така, както оцеляват войниците, превърнали се в хладнокръвни убийци, водени единствено от желанието за отмъщение. Промяната вече беше пълна.

Новият директор на Конс Оп отново промени положението си, като неудобно си кръстоса краката.

— Беше установено, че куриерът от Прага е бил брат на агента от КГБ, който организирал убийството на жената на Скофийлд.

— Бил е братът, а не човекът, който е издал заповедта. Бил е някакво хлапе, не повече от един незначителен предавач на съобщения.

— Да, но би могъл да се превърне в нещо друго.

— И къде би свършила тази логика?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Но бих могъл да разбера защо Скофийлд го е направил. Не съм сигурен дали и аз не бих постъпил по същия начин.

— Без никакви морални угризения? — поклати глава застаряващият държавник. — Не съм сигурен дали аз бих го направил. Нито съм убеден, че младежът от Кеймбридж отпреди двайсет и две години би постъпил така. Успя ли да ти се проясни, както често задават този въпрос тези дни?

— Болезнено, сър. Но в моя защита — и в защита на днешния Скофийлд — не ние създадохме света, в който трябва да живеем днес. Мисля, че е честно да си го признаем.

— Болезнено честно, господин Конгдън. Но вие го продължавате.

Уинтроп подкара количката си към бюрото и взе една кутия с пури. Предложи на новия директор, който поклати отрицателно глава.