Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Тя е била убита, нали? — попита тихо Конгдън.

— Да.

— Всъщност, през следващия месец ще се навършат десет години, откак е била убита в Източен Берлин. Нали така?

— Да.

— Следващия месец ще се навършат и десет години, откак вие се оттеглихте от управлението на „Консулски операции“ — тясно специализираната служба, която създадохте.

Уинтроп се обърна. Очите му се прицелиха в новия директор.

— Това, което създадох, и това, което се получи накрая, бяха две съвсем различни неща. „Консулски операции“ беше замислен като хуманитарен инструмент, който да подпомага преминаването на хиляди хора от една политическа система, която те считаха за непоносима, в нашата страна. С времето — когато обстоятелствата се промениха — целите бяха сменени. Хилядите ставаха стотици, а когато се намесиха и някои външни гласове, стотиците бяха намалени до няколко дузини. Вече престанахме да се интересуваме от прехвърлянето на хора, които ежедневно се обръщаха към нас, а само от тези подбрани малцина, чийто талант и информираност бяха счетени за далеч по-важни от тези на обикновените хора. Службата се концентрира върху шепа учени, военни и специалисти от разузнаването. Точно както функционира и днес. Но ние не започнахме така.

— Но както вие посочихте, сър, обстоятелствата са наложили тази промяна.

Уинтроп кимна.

— Не изопачавайте думите ми, аз не съм наивник. Занимавах се с руснаците в Ялта, Потсдам, Казабланка. Бях свидетел на бруталността им в Унгария през 56-а година. Видях също и ужаса на Чехословакия и Гърция. Сега мисля, че знам на какво е способен Съюзът, също както и всеки специалист от тайните служби. И от години допуснах тези по-агресивни гласове да се намесят във властта. Разбирах необходимостта от това. Мислиш ли, че не я разбирах?

— Не, разбира се. Просто си мислех… — разколеба се Конгдън.

— Ти просто направи връзка между убийството на жената на Скофийлд и моята оставка — забеляза любезно държавникът.

— Да, сър. Наистина. Съжалявам, сър, не исках да ви засегна. Просто обстоятелствата наистина са се…

— Променили — довърши Уинтроп. — Това е, което се е случило, както знаеш. Аз наех Скофийлд; сигурен съм, че е отбелязано в досието му. Подозирам, че затова си тук тази вечер.

— А тогава връзката?… — Думите на Конгдън се провлачиха.

— Правилно. Чувствах се отговорен.

— Но със сигурност е имало и други инциденти, други мъже и… жени.

— Не е същото, господин Конгдън. Знаеш ли защо жената на Скофийлд е била избрана като цел онзи следобед в Източен Берлин?

— Предполагам, че е било засада, предназначена за самия Скофийлд. Само че се е появила тя, а не той. Случва се.

— Засада на Скофийлд? В Източен Берлин?

— Той е имал контакти в съветския сектор. Често е прониквал там, сам е провеждал акции. Подозирам, че са искали да го хванат заедно със списъците с контактите му. Тялото й е било претърсвано, взели са портмонето й. Това не е необичайно.

— Предположението ти е, че той я е използвал в своята операция? — попита Уинтроп.

Конгдън кимна:

— И това не е необичайно, сър.

— Не е необичайно? Страхувам се, че в случая това е било невъзможно. Тя беше част от прикритието му в посолството, но никога и по най-елементарния начин не е била свързана с тайните му дейности. Не, господин Конгдън, грешите. Руснаците знаеха, че никога няма да успеят да устроят засада на Брей Скофийлд в Източен Берлин. Той беше твърде добър, твърде ефикасен… твърде неуловим. Затова те примамиха жена му да пресече граничния пункт и я убиха с друга цел.

— Май не ви разбрах…

— Разяреният мъж е непредпазлив мъж. Това искаха да постигнат руснаците. Но те, както и вие, оценяваха погрешно своя обект. Неговият гняв доведе до решението му да трепе врага по всеки начин, по който можеше да стори това. Ако и да беше брутално професионален в действията си преди смъртта на жена си, след нея той стана порочно професионален.

— Все още не съм сигурен, че разбирам…

— Опитайте, господин Конгдън — каза Уинтроп. — Преди двайсет и две години срещнах един майор от правителствените части в Харвардския университет. Млад мъж с талант към изучаването на чуждите езици и с известен авторитет, който му обещаваше блестящо бъдеще. Беше вербуван чрез моя офис, изпратен в Максуел Скул в Сиракуза и след това доведен във Вашингтон, за да стане част от „Консулски операции“. Това беше чудесно начало на една може би брилянтна кариера в Държавния департамент.