Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Сега вече стигнахме на друго място.

— Но всичко, казано досега, е вярно. Ние наистина имаме нужда от вас като експерт. Трябва да можем по всяко време да се свържем с вас. И вие трябва да можете да се свържете с нас по всяко време.

Брей кимна.

— И Четири-Нула ще означава, че моето отделяне е висша тайна. Полето няма да знае, че аз съм отстранен.

— Точно така.

— Добре — изрече Скофийлд, бръквайки в джоба си за цигара. — Мисля, че вие си навличате много ненужни неприятности, за да можете да ме следите, но, както и вие казахте, плащате си за това. Една проста оперативна директива би свършила същата работа: издайте заповед за пълното ми анулиране. Специална категория.

— Тогава ще има много въпроси. По-лесно е по този начин.

— Наистина ли? — Брей запали цигарата си, а в погледа му се четеше изненада. — Много добре.

— Добре. — Конгдън промени положението си в стола. — Радвам се, че се разбираме взаимно. Вие си изработихте всичко, което сме ви дали, и съм сигурен, че ще продължите да печелите… Разглеждах досието ви тази сутрин; обичате водата. Само бог знае колко стотици явки имате организирани нощно време в лодки. Защо не пробвате и през деня? Имате парите. Защо не отидете на някое място като Карибските острови и не се наслаждавате на живота? Завиждам ви.

Брей стана от стола си; срещата беше свършила.

— Благодаря, може и така да направя. Обичам топлите страни.

Той протегна ръка; Конгдън стана и я пое. Докато си стискаха ръцете, Скофийлд продължи.

— Знаете ли, че тая работа с Четири-Нула щеше да ме нервира, ако не бяхте ме поканили тук?

— Какво имате предвид?

Ръцете им още бяха хванати, но вече неподвижни.

— Ами, нашият оперативен персонал няма да знае, че съм вън от играта, но руснаците ще знаят. Вече няма да ме притесняват. Когато някой като мен е изваден от строя, всичко се променя. Явките, кодовете, шифрите, тайните квартири; нищо не остава същото. Те знаят правилата; ще ме оставят на мира. Благодаря ви много.

— Не съм сигурен, че ви разбрах — каза подсекретарят.

— О, хайде, казах ви, че съм ви благодарен. И двамата знаем, че КГБ държат камерите си нащрек по двайсет и четири часа в денонощието тук, на това място. Нито един от действащите специалисти, който е трябвало да продължи да функционира, не е довеждан тук. Така че от един час насам те вече знаят, че съм вън от играта. Още веднъж ви благодаря, господин Конгдън, беше много мило от ваша страна.

Подсекретарят на „Консулски операции“ към Държавния департамент наблюдаваше как Скофийлд прекоси кабинета му и излезе през вратата.

Беше свършило. Всичко. Вече нямаше да се налага да бърза към някоя вмирисана хотелска стая, за да провери какво секретно съобщение е пристигнало. Повече нямаше да се налага да урежда смяната на три превозни средства, за да стигне от точка А до точка Б. Лъжата към Конгдън си я биваше, Съветите вероятно знаеха, че той е отстранен. Ако не знаеха, сега със сигурност щяха да научат. След няколко месеца на бездействие Съветите щяха да приемат, че той вече не струва нищо. Това правило беше постоянно; тактиката и кодовете щяха да бъдат променени. Съветите щяха да го оставят на мира; те нямаше да го убият.

Но лъжата към Конгдън беше необходима, та дори и само за да се види изражението на лицето му. Ние бихме искали това да не влиза в протокола. Ще се записва в Четири-Нула. Мъжът беше толкова прозрачен! Той наистина повярва, че е успял да подготви почвата за екзекуцията на собствения си човек, човек, когото той намираше за опасен. Че един предполагаемо действащ агент ще бъде убит от руснаците само заради самото убийство. Тогава — посочвайки официалното оттегляне — Държавният департамент щеше да отхвърли всякаква отговорност, като без съмнение щяха да кажат, че убитият е отказал да има телохранители.

Кучите синове никога нямаше да се променят, но те знаеха толкова малко. Една екзекуция заради самата себе си нямаше никакъв смисъл, евентуалният провал би бил твърде хазартен. Хората биваха убивани с някаква цел; да научат нещо като отстранят някоя важна брънка във веригата, или за да се предотврати някакво събитие. Или за да бъде даден някой урок. Но винаги с причина.

С изключение на примери като този от Прага, въпреки че това можеше да се разглежда като урок. Брат за жена.

Но вече свърши. Нямаше да има разработване на стратегии, нямаше да се вземат решения за прехвърлянето или обратното връщане на някого, или на някой, който трябва да живее, или друг, който не трябва да живее. Свърши.