Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Може би вече нямаше да има и хотелски стаи. И смърдящите легла в похабените хотелски стаи на даваните под наем къщи в най-лошите части на стотици градове. Беше му писнало от тях; презираше ги всички. С изключение само на един кратък период — толкова кратък, толкова ужасно кратък — той не беше живял на място, което можеше да нарече свое в продължение на двайсет и две години.

Но онзи, за съжаление кратък период, двайсет и седем месеца от целия му живот, беше достатъчен, за да го накара да понесе агонията на стотици кошмари. Спомените никога не го напускаха; щяха да живеят в него до деня на смъртта му.

Беше само един малък апартамент в Западен Берлин, но беше домът на мечтите, любовта и радостта, които не подозираше, че може да преживее. Неговата красива Карине, неговата божествена Карине. Тя, с широките любопитни очи, и със смеха, който идваше дълбоко отвътре, и тихите моменти, когато го докосваше. Той беше неин и тя беше негова и…

Смърт на Унтер ден Линден.

О, господи! Едно телефонно обаждане и една парола. Съпругът й имаше нужда от нея. Отчаяно. Виж войника от другата страна на пункта. Побързай!

И свинята от КГБ без съмнение се е смяла. Докато дойде Прага. Този мъж не се е смял след Прага.

Скофийлд усещаше паренето в очите си. Няколкото ненадейни сълзи го накараха да усети допира на нощния вятър. Той ги избърса с ръкавицата си и прекоси улицата.

От другата страна беше осветената фасада на сградата на някаква пътническа агенция, чиито плакати на витрините показваха идеални, недействителни тела, които попиваха слънцето. Вашингтонският аматьор, Конгдън, си беше прав; Карибските острови не бяха лоша идея. Никоя уважаваща себе си агенция от разузнаването не изпращаше хората си на Карибите — поради страха от загуба. Долу, на островите, руснаците щяха да разберат, че той вече не е в играта. Имаше желание да прекара известно време в Гренада; защо не сега? Сутринта щеше да…

Фигурата се отразяваше в стъклото — малка, замъглена, на фона на широкия булевард, едва забележима. Всъщност Брей нямаше да го забележи, ако мъжът не беше минал под светлината на уличната лампа. Който и да беше, явно търсеше прикритието на сянката; който и да беше, явно го следеше. И беше добър. Нямаше резки движения, никакви внезапни скоци от светлината. Походката беше свободна, ненапрегната. Чудеше се дали не бе някой, обучен от самия него.

Скофийлд уважаваше професионализма; щеше да изиграе мъжа и да му пожелае по-лесен обект за следене следващия път. Държавният департамент не губеше нито момент. Конгдън искаше докладите да започнат веднага. Брей се усмихна; щеше да осигури на подсекретаря първия му доклад. Но не такъв, какъвто той искаше, а такъв, какъвто трябваше да получи.

Забавлението започна, малка игра между двама професионалисти. Скофийлд се отдалечи от витрината, набирайки скорост, докато достигна до ъгъла, където светлинните кръгове от четирите срещуположни улични лампи се покриваха един друг. Той рязко зави наляво, като че искаше да прекоси улицата, след това спря по средата на пресечката. Застоя се по средата на уличното платно и се загледа в пътния знак — един объркан човек, който не е сигурен къде се намира. След това се обърна бързо и тръгна обратно към ъгъла, ускорявайки крачка, докато накрая, достигайки до завоя, вече практически бягаше. Продължи надолу по тротоара, докато стигна до първата неосветена витрина, тогава се шмугна в мрака на входа и зачака.

През витрината под прав ъгъл можеше добре да вижда ъгъла. Преследващият го мъж трябваше да навлезе в покриващите се светлинни кръгове; нямаше как да ги избегне. Преследваният щеше да му се изплъзне, затова нямаше много време за търсене на сянка.

Така и стана. Облечената във връхно палто фигура се появи забързана, пресичайки булеварда. Лицето му навлезе в осветения участък.

Лицето му навлезе в осветения участък.

Скофийлд замръзна. Очите го заболяха; кръвта нахлу в главата му. Цялото му тяло се разтърси, а това, което беше останало от разсъдъка му, отчаяно се мъчеше да контролира яростта и гнева, които го пронизаха. Мъжът при ъгъла не беше от Държавния департамент, осветеното лице не принадлежеше на никой, свързан с американското разузнаване.

Беше от КГБ. КГБ — Източен Берлин!

Беше лицето от една от половин дузината снимки, които беше изучавал — изучавал, докато научи всяка бръчка, всеки косъм — в Берлин преди десет години.

Смърт на Унтер ден Линден. Неговата красива Карине, неговата божествена Карине. Попаднала в засада на граничния пункт, засада, организирана от най-мръсния убиец в Съюза. В. Талеников. Животно.