Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Все още ВКР — Москва, не бяха пуснали хайка срещу него, толкова можеше да се разбере от топлия поздрав от отсрещната страна. Един стар приятел се беше върнал, той даде на Василий информацията, която му трябваше.

— Искрено казано — каза той на офицера от нощното дежурство, един бивш сътрудник — имаме доста дълъг конфликт с ВКР. Те отново се намесиха. Ще получиш телетипно известие. Не си ме чувал, окей?

— Няма проблеми, стига да не вземеш да се появиш тук; добре че се обади на този телефон. Укриваш ли се сега?

— Да. Няма да те товаря с местоположението си. Занимаваме се с едни куриерски опити, няколко конвоирани камиони са се отправили към Одеса. Това е мрежа на ЦРУ.

— По-лесно е, отколкото рибарски лодки през Босфора. Между другото, Амстердам да ти говори нещо?

Талеников беше озадачен. Не очакваше толкова бърз отговор от своя човек там.

— Може и да ми говори. Казвай какво имаш.

— Пристигна преди два часа; толкова ми трябваше да го разгадая. Нашият криптограф — човекът, когото ти доведе от Рига — разпозна един от старите ти кодове. Смятахме да го изпратим в Москва със сутрешните сводки.

— Не го правете — каза Василий, — прочети ми го.

— Чакай минутка. — Чу се шум от хартия. — Ето го. „Беоулф е изведен от орбита. Буреносни облаци над Вашингтон. По силата на заповедта се старая да установя бял контакт. Телефонни инструкции в депото.“ Това е.

— Достатъчно — каза Талеников.

— Звучи впечатляващо, Василий. Бял контакт? Улучил си някоя голяма птица, която се готви да отлети май? Добре. Има ли връзка с твоите опити?

— Мисля, че да — излъга Талеников. — Но не казвай на никого. Дръж се настрани от ВКР.

— С удоволствие. Искаш ли да ти се обадим?

— Не — отвърна Василий. — Аз ще ти се обадя. Правила. Довечера, да речем в девет и половина; би трябвало да е достатъчно време. Поздрави стария ми приятел от Рига. Никого другиго обаче. И ти благодаря.

— Когато разследването ти свърши, нека вечеряме заедно. Хубаво е да се видим пак тук, в Севастопол.

— Хубаво е, че се върнах. Ще поговорим.

Талеников затвори телефона и се концентрира върху посланието от Амстердам. Скофийлд беше отзован обратно във Вашингтон, но обстоятелствата бяха ненормални. Беоулф Агейт се беше набутал в някаква жестока каша в Държавния департамент. Дори само този факт беше достатъчен за прехвърлянето на брюкселския агент на разследване отвъд океана, средствата бяха без значение. Контакт с бял статус означаваше незабавно примирие; примирието означаваше, че някой е на път да извърши нещо драстично. И ако съществуваше дори и най-малката вероятност легендарният Скофийлд да бъде привлечен, тогава рискът си струваше труда. Човекът, който успееше да привлече Беоулф Агейт, щеше да държи цялото съветско разузнаване в ръцете си.

Но Скофийлд не можеше да стане изменник… най-малко той. Врагът си беше враг; нищо не можеше да промени това.

Василий отново вдигна телефона. На морската граница в района на Лазарево имаше денонощна телефонна централа, която обслужваше гръцките и иранските бизнесмени, желаещи да се свържат с офисите в своите страни. Ако знаеш какво да кажеш, можеха да ти дадат предимство пред чакащите за свръзка; след няколко часа телеграмата му щеше да стигне до „депото на Капитолийския хълм“. Това беше един хотел на Небраска авеню във Вашингтон.

Той щеше да се срещне със Скофийлд на неутрална земя. Някъде, където никой нямаше да може да се възползва от предимствата на мястото. В близост до пропуска за заминаващите пътници на някое летище, където мерките за охрана бяха най-строги; Западен Берлин или Тел Авив — нямаше значение; разстоянието също не играеше никаква роля. Но те трябваше да се срещнат и Скофийлд трябваше да бъде убеден в необходимостта от такава среща. Шифровката до Вашингтон даваше инструкции на агента от Брюксел да предаде следното на Беоулф Агейт.

„Ние се разплатихме взаимно с кръвта на най-скъпите за нас същества. Навярно аз загубих повече, но няма как ти да узнаеш това. Сега вече има и друг, който иска да ни изкара отговорни за международния тероризъм и то до такава степен, която никой от нас не може да предположи. Аз вече съм сам и действам извън закона. Трябва да обменим някои идеи с теб — това сигурно ще бъде отвращаващо и за двама ни. Избери някое неутрално място, в района на охраната на някое летище. Предложи Ел Ал, Тел Авив или място на германска територия, Западен Берлин. Куриерът знае как да отговори.