Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Вие да не би да подозирате за някакви нередности тук? — Той разгледа пластмасовата карта и я върна.

— Неприятности? — Талеников се усмихна шеговито и конспиративно. — Единствената неприятност, лейтенант, е, че бях лишен от една топла вечеря в компанията на дама. Мисля, че новите директори в Севастопол ще си пръснат задниците, за да си заслужат рублите. Вие, момчета, вършите добра работа; те знаят това, но пукната пара не дават, за да го признаят.

Успокоен, младият офицер отвърна на шегата.

— Благодаря ви. Правим всичко, което можем в тази монотонна работа.

— Но не казвай на никого, че съм бил тук, те не се шегуват с това. Миналата седмица беше докладвано за офицерите от бреговата охрана. — Василий се усмихна отново. — Тяхната сигурност зависи от думата на директора. Работата им — също.

Лейтенантът се ухили.

— Разбирам. Оръжие ли носите в тази кутия?

— Не. Всъщност това е една много добра цигулка. Бих се радвал, ако можех да свиря на нея.

Двамата мъже кимнаха разбиращо. Талеников продължи по кея през мелето от машинария, докери и контролиращ персонал. Той търсеше точно един човек от последните, един грък от Кавала на име Заимис. Което подсказваше, че човекът, когото търсеше, беше от гръцки произход и чието фамилно име беше Заимис, но гражданството му всъщност беше американско.

Карас Заимис беше агент на ЦРУ, бивш началник жп гара в Солун, а понастоящем полеви експедитор по маршрута за прекарване на дезертьори. Василий познаваше лицето на агента от няколкото снимки, които беше изтрил от досиетата в КГБ. Той се взираше между човешките фигури през мъглата и светлините. Не можеше да го забележи.

Талеников се отправи към огромния склад, минавайки покрай стрелкащите се наоколо мотокари и групите от оплакващи се работници. В грамадното помещение светлината беше оскъдна, жичните лампи бяха накачени твърде високо на тавана, за да могат да бъдат от някаква полза. Лъчове светлина от ръчни фенерчета кръстосваха из контейнерите; хората проверяваха номерата. Василий се питаше колко ли много таланти стоят скрити в тези кашони. Колко ли много информация се изнасяше сега вън от Русия. Всъщност и от двете нямаше кой знае колко, сети се той. Това беше второстепенен маршрут за осигуряване на бягство; далеч по-удобни условия за настаняване се предлагаха на сериозните таланти и носителите на важни данни за разузнаването.

Контролирайки походката си с бастуна и със странно нахлузените очила, той се извини, минавайки покрай един гръцки надзирател, който спореше за нещо с някакъв руски работник. Заскита се към дъното на склада, минавайки покрай стелажите с контейнери и пътеките между тях, блокирани от екипажа, и изучавайки лицата на тези от тях, които държаха фенерчета в ръце. Започваше да се ядосва; нямаше много време за губене. Къде беше този Заимис? Не бе имало някаква промяна на положението; гръцкият кораб щеше да бъде превозвачът, а агентът все още трябваше да бъде изпълнителя. Той беше чел всеки доклад, изпратен от Севастопол; нямаше абсолютно никакви данни за този маршрут. Къде беше той?

Изведнъж Талеников усети пронизващата болка, след като цевта на нечий пистолет се заби в десния му бъбрек. Нечии здрави пръсти сграбчиха протрития плат на палтото му и го съдраха до височината на кръста му; изблъскаха го в една от безлюдните пътеки между стелажите. Злобно прошепнатите думи бяха на английски език.

— Няма да си правя труда да говоря на английски, или да се опитвам да ти говоря на руски. Казвали са ми, че английският ти е точно толкова добър, колкото и на всеки друг във Вашингтон.

— Определено е по-добър от този на повечето от тях — каза през зъби Василий. — Заимис?

— Не съм чувал за него. Мислехме, че вече си напуснал Севастопол.

— Така е. Къде е Заимис? Трябва да говоря с него.

Американецът не обърна внимание на въпроса.

— Трябва да ти кажа, че не ти провървя. Няма никой от КГБ на десет пресечки оттук.

— Сигурни ли сте в това?

— Напълно. Имаме цяло ято нощни птици там. Те виждат и в тъмното. Те те забелязаха. Господи, калъф за цигулка!

— А наблюдават ли откъм морето?

— Чайките правят това.

— Вие, птиците, сте много организирани.

— А ти не си чак толкова печен, колкото разправят. Какво си мислеше, че ще направиш? Малко лично разследване?

Василий усети как хватката около кръста му се разхлаби и след това чу приглушеният звук на някакъв предмет, който измъкнаха от гумен калъф. Ампула с отрова. Спринцовка!