Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Очите на неговата любов бяха изпълнени с гняв и нямаше нищо на земята, което да го замени! Гневният ум беше непокътнат ум.

Той свали бинокъла, вдигна стъклото и запали двигателя. Трябваше да се обади на още няколко места и да уреди последните приготовления. Когато стореше това, щеше да дойде времето господин Б. А. Викъри да пристигне в хотел „Риц Карлтън“.

— Останахте ли доволен? — Гласът на сенатора сега беше по-контролиран, отколкото сутринта. Тревогата все още беше там, но сега тя беше по-дълбоко под повърхността.

— Колко лошо е ранен руснакът?

— Той е загубил кръв, отслабнал е.

— Видях това. Може ли да се движи?

— Достатъчно, за да го качите в колата, ако това желаете да направите.

— Точно това искам да направя. Двамата, той и жената, да дойдат в моята кола с мен, точно в момента, когато кажа. Ще карам колата надолу към портала и когато подам сигнал, вратата трябва да бъде отворена. Тогава ще си получите рентгеновите снимки, а ние ще заминем.

— Мислех, че искаш да го убиеш.

— Преди това искам нещо друго. Той притежава информация, която може да направи остатъка от живота ми много приятен, без значение кой какво ще управлява.

— Разбирам.

— Сигурен съм, че разбираш.

— Ти каза, че ще се срещнеш с Никълъс Гидероне, чуй това, което той ще ти каже.

— Ще го чуя. Ще излъжа, ако не призная, че имам въпроси.

— Той ще отговори на всичко. Кога ще се видиш с него?

— Той ще разбере, когато се настаня в хотел „Риц Карлтън“. Кажи му да се обади там. И да си изясним нещо, сенаторе. Телефонен разговор, никакви войници. Рентгеновите снимки няма да бъдат в хотела.

— Къде ще бъдат те?

— Това е моя работа.

Скофийлд затвори и излезе от телефонната будка. Щеше да направи следващото обаждане от една будка в центъра на Бостън, да се свърже с Робърт Уинтроп, а и да види каква е реакцията на посланика за материала в плика, както и всичко останало. И да бъде сигурен, че протекцията му е вече осигурена. Ако съществуваха спънки, искаше да знае за тях.

— Тук е Стенли, господин Скофийлд.

Както винаги, шофьорът на Уинтроп говореше грубо, но не и неприятно.

— Посланикът е все още в Белия дом; той ми каза да се върна тук и да очаквам обаждане от вас. Каза ми да ви предам, че всичко, за което сте помолил, е уредено. Каза ми да повторя времената. Единадесет и тридесет, единадесет и четиридесет и пет и дванадесет и петнадесет.

— Това исках да чуя. Благодаря много.

Брей отвори вратата на телефонната будка в бакалницата и отиде до тезгяха, на който продаваха чертожна хартия и маркери в различни цветове. Избра си бледожълта хартия и тъмносин маркер.

Отиде обратно в колата си и използвайки дипломатическото куфарче за подложка, написа съобщението с големи, ясни букви върху жълтата хартия. Удовлетворен, отвори куфара, извади петте запечатани плика със залепени марки, адресирани до петимата най-влиятелни мъже на нацията, и ги постави на седалката до себе си. Вече беше време да ги изпрати. После извади шестия плик и напъха жълтата хартия в него; той го запечата с тиксо и написа върху него: „За бостънската полиция“.

Подкара бавно по Нюбъри стрийт, търсейки адреса, който беше намерил в телефонната будка. Беше от лявата страна, четири входа от ъгъла, една голяма боядисана табела на прозореца.

„КУРИЕРСКИ УСЛУГИ ФЕНИКС

ДОСТАВКА ЗА 24 ЧАСА

МЕДИЦИНСКИ, АКАДЕМИЧНИ, СТОПАНСКИ“

Една слаба, скована жена с израз на сериозен професионализъм се надигна от бюрото си и приближи до гишето.

— Мога ли да ви помогна?

— Надявам се — каза Скофийлд с непоколебимост в гласа си, като отвори легитимационната си карта. — Аз съм от бостънската полиция и се занимавам с прегледите на връзките между отделите.

— Полицията? Боже господи…

— Няма защо да се тревожите. Провеждаме едно учение, проверяваме каква е реакцията при задаване на външна тревога. Бихме искали този плик да бъде предаден на станцията в Бойлстън довечера. Ще успеете ли?

— Разбира се, че ще успеем.

— Чудесно. Колко струва.

— О, не мисля, че ще е необходимо, господин офицер. Ние всички зависим от това.

— Не мога да приема това, благодаря ви. Освен това, имаме нужда от квитанция. А и вашето име, разбира се.

— Разбира се. Таксата за нощните доставки обикновено е десет долара.

— Ще можете ли да ми дадете квитанция, моля. — Скофийлд извади парите от джоба си. — И ако нямате нищо против, моля ви, посочете, че пратката трябва да бъде предадена между единадесет и единадесет и петнадесет. Това е много важно за нас. Ще го направите, нали?