Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Той се обади за последен път, преди да тръгне за Салем; на Робърт Уинтроп във Вашингтон. Посланикът по всяка вероятност щеше да бъде зает през следващите няколко часа в Белия дом — съветът му щеше да бъде необходим при всяко решение, взето от президента. А Скофийлд искаше да си осигури защитата на предната линия. Наистина му беше необходима само тази защита; въображаемите нашествия нямаха нашественици.

— Брендън? Не съм спал цяла нощ.

— Също както и много други хора, сър. Чиста ли е тази линия?

— Проверих я електронно рано сутринта. Какво стана? Видя ли се с Бърджърън?

— Той пътува. С полет шестдесет и две на Ийстърн. Пликът е у него и той ще бъде във Вашингтон в десет часа.

— Ще изпратя Стенли да го посрещне на летището. Говорих с президента преди петнадесет минути. Той се освобождава от срещите си и ще ме приеме в два следобед. Предполагам, че това ще бъде много дълга среща. Сигурен съм, че ще иска да покани и други хора.

— Точно за това се обаждам сега; мислех си за това. Уговорих мястото на размяната. Имате ли молив?

— Да, казвай.

— Това е едно място, наречено Ейпълтън хол в Бруклин.

— Ейпълтън? Сенаторът Ейпълтън?

— Ще разберете, когато получите плика от Бърджърън.

— Господи!

— Имението се намира над езерото Ямайка, на един хълм, наречен Ейпълтън хил. Той е доста известен. Ще уговоря срещата за единадесет и половина довечера. Ще подготвя пристигането си точно. Кажете на тези, от които зависи, да започнат да обграждат хълма в единадесет и четиридесет и пет. Блокирайте пътищата в разстояние на половин миля във всички посоки, като използвате знаци за отбиване на пътя. На всеки петдесет или сто метра от оградата има охрана. Поставете командния пост на черния път, точно срещу главната врата. Там има една голяма бяла къща, ако си спомням правилно. Трябва да я завземете и да прережете телефонните кабели; тя може и да принадлежи на Матарезе.

— Само минутка, Брендън — прекъсна го Уинтроп. — Записвам си това, а ръцете и очите ми не са същите, каквито бяха някога.

— Съжалявам, ще говоря бавно.

— Добре. Прерязваме телефонните кабели. Продължавай.

— Стратегията ми направо е извадена от учебника. Те може и да я очакват, но не могат да я спрат. Ще им кажа, че крайният ми срок е петнадесет минути след полунощ. Тогава трябва да изляза през вратата със заложниците, да отида до колата си и да запаля две клечки една след друга; те ще познаят модела. Ще им кажа, че зад вратата съм оставил един търтей, който стиска пликове с рентгеновите снимки.

— Търтей? Рентгенови снимки?

— С първото наричам човека, когото съм наел. Второто е доказателството, което те очакват да им предам.

— Но ти не можеш да го предадеш!

— Това няма да има значение. Вие ще имате достатъчно пликове, които Бърджърън ще ви донесе.

— Разбира се. Какво още?

— Когато запаля втората клечка, кажете на командващия операцията да ми даде ответни сигнали.

— Ответни?…

— Да запали две клечки.

— Разбира се. Съжалявам. После?

— Да изчака докато стигна до вратата. Ще наглася всичко да свърши до дванадесет и двадесет. В момента, в който се отвори вратата, войниците трябва да влязат. Ще бъдат прикривани от отвличащи вниманието статични взривове — кажете им, че са само такива. Статични.

— Какво? Не разбирам.

— Те ще разберат. Сега трябва да тръгвам, господин посланик. Имам все още много неща да свърша.

— Брендън!

— Да, сър.

— Има едно нещо, което не трябва да правиш.

— Какво е то?

— Да се тревожиш за реабилитацията ти. Обещавам ти. Ти винаги си бил най-добрият, който сме имали.

— Благодаря ви, сър. Благодаря ви за всичко. Искам просто да бъда свободен.

Собственикът на оръжейния магазин на булевард Хотърн в Салем беше както озадачен, така и доволен, че непознатият си купи два кашона е ловни куршуми 04, и то извън сезона. По принцип туристите бяха големи глупаци, но този направи адска глупост като плати хубави пари не само за куршумите, но и за десет пластмасови тръби, които производителите доставяха безплатно. Той говореше с един от онези равни, един вид мазни гласове. Вероятно някакъв адвокат от Ню Йорк, който никога не е държал пистолет в ръката си. Абсолютни глупаци.

Дъждът продължаваше да вали, образувайки локви в калта, докато недоволните групи строителни работници стояха в колите си, чакайки дъжда да спре, за да могат да се разпишат; четири часа означаваха дневна надница, но без да се разпишат, нямаше да има нищо.