Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Те бяха повлечени надолу? — попита Брей, чудейки се, поглеждайки към Талеников.

Руснакът кимна, бръквайки под ризата си, към колана под нея. Той извади един пистолет и го постави между краката си към Скофийлд.

— Много хубаво е паднал — прошепна Брей, усмихвайки се, като коленичи и взе оръжието. — Не можеш да имаш доверие на тези комунистически копелета. — После премести руснака, доближавайки устните си близо до дясното ухо на Талеников. — Всичко е чисто. Имаме наши хора отвън. Заредил съм експлозиви навсякъде около хълма. Те искат доказателството, което имам; ще се измъкнем.

Мъжът от КГБ още веднъж поклати глава. Тогава спря, очите му се разшириха и той кимна на Скофийлд да наблюдава устните му.

Устните изрекоха: „Пожар… Всегда пожар“.

Брей преведе.

— Пожар, винаги пожар?

Талеников кимна, после изрече други думи, почти недоловим шепот излизаше от устните му.

— Зажигание… пожар.

— Експлозии? След експлозиите, огън? Това ли казваш?

Талеников отново кимна, очите му бяха умоляващи.

— Ти не разбираш — каза Брей. — Ние сме покрити.

Руснакът още веднъж поклати глава, този път по-силно. После вдигна ръка с два пръсти пред устните си.

— Цигара? — попита Скофийлд.

Василий кимна. Брей взе пакет от джоба си заедно с един кибрит. Талеников избута цигарите и грабна кибрита.

Вратата се отвори; охраната заговори остро.

— Достатъчно, господин Гидероне ви очаква. Те ще бъдат тук, когато свършите.

— Хубаво е да бъдат.

Скофийлд се изправи, скривайки пистолета в колана под шлифера си. Той хвана ръката на Антония и тръгна с нея към вратата.

— Ще се върна след малко. Никой няма да ни спре.

Никълъс Гидероне седеше зад бюрото в своята библиотека. Гъста бяла коса ограждаше старческото му лице, бледата му кожа беше изопната, набръчкана около слепоочията и отпусната, потъваща в кухините, от които надничаха тъмните му блестящи очи. Във физиономията му имаше нещо селско; не беше трудно да се мисли за него като за пастирче.

— Ще имате ли нещо против, ако ни изложите схемата на времето си, господин Скофийлд? — попита Гидероне със своя висок, някак си останал без дъх глас, без да поглежда към Брей, с поглед впит във вестниците. — Четиридесет минути е твърде кратко време, а аз имам толкова неща да ви казвам…

— Ще ми ги кажете някой друг път, може би. За тази вечер схемата остава.

— Разбирам. — Старецът погледна нагоре, втренчил се в Скофийлд. — Мислите, че сме сторили ужасни неща, нали?

— Не знам какво сте направили.

— Със сигурност знаете. Имахме на разположение руснака почти четири дни. Монолозите му не бяха доброволни, но с помощта на химикалите думите излязоха. Вие сте разкрили модела на огромните компании, обвързани помежду си из целия свят; допуснали сте, че чрез тези компании ние финансираме огромни парични суми за терористичните групи навсякъде. Между другото, сте твърде прав. Съмнявам се дали има някаква ефективна група от фанатици някъде, която да не се е облагодетелствала от нас. Вие знаете всичко това, но не можете да го разберете. То е пред очите ви, но ви убягва.

— Пред очите ни?

— Думите са ваши. Руснакът ги използва, но те са ваши. Когато се намират под химична обработка, хората, говорещи различни езици, говорят на езика на своя източник… Парализа , господин Скофийлд. Правителствата трябва да бъдат парализирани. Нищо не може по-бързо или по-пълно да постигне това, отколкото страхотният глобален хаос, или това, което ние наричаме тероризъм.

— Хаос… — прошепна Брей; това беше думата, към която той продължаваше да се връща, без да знае защо. Хаос. Безцелното движение на тела в пространството…

— Да. Хаос! — повтори Гидероне, искрящите му очи представляваха два светещи черни камъка, отразяващи светлината на настолната лампа. — Когато хаосът е пълен, когато цивилните и военните власти станат импотентни, признавайки си, че не могат да унищожат хилядата изчезващи глутници с танкове и бойни глави, с тактически оръжия, тогава мъжете на разума ще заемат техните места. Тогава най-после ще свърши периодът на насилието и този свят ще може да заживее продуктивно.

— Под купчината ядрена пепел ли?

— Няма да има такива последици. Ние сме поели контрола; имаме наши хора там.

— Какво говорите?

— Правителствата, господин Скофийлд! — кресна Гидероне, очите му ръсеха огън. — Правителствата са вече износени! На тях повече не може да им бъде позволено да функционират, както са функционирали през цялата си история. Или ако бъдат оставени, тази планета няма да доживее следващия век. Правителствата, такива каквито ги познаваме, повече не са способни да съществуват. Те трябва да бъдат заменени.