Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Брей приседна. Пастирчето беше един маниак; това се виждаше от вманиачените му очи, надзъртащи от кухините на бледото му, слабо лице. Той беше мъж, способен на тихи, очевидно логически разсъждения, но ирационалността го беше завладяла. Представляваше една бомба; бомба, която трябваше да бъде контролирана.

— Ако бях на ваше място, не бих забравил целта на посещението си тук.

— Вашата цел? При всички случаи тя ще бъде изпълнена. Вие искате жената? Искате Талеников? Те са ваши! Ще бъдете заедно, убеден съм. Вие ще бъдете отведен от тази къща далеч и за вас никога повече няма да чуя.

— Нека се споразумеем, Гидероне. Не правете глупави грешки. Имате син, който може да бъде следващия президент на Съединените щати — поне докато остане като Джошуа Ейпълтън. Но той не е, а аз имам рентгеновите снимки, с което ще го докажа.

— Рентгеновите снимки? — изрева Гидероне. — Ти си голям задник !

Той натисна един бутон на пулта върху бюрото си и заговори.

— Доведете го — каза той. — Доведете нашия високопоставен гост.

Пастирчето седна отново на стола си. Вратата зад Скофийлд се отвори.

Брей се обърна, тялото и съзнанието му бяха пронизани от болка при вида на това, което видя.

Седнал в инвалидната си количка, с горящи очи и със синини по нежното си лице, Робърт Уинтроп беше доведен през вратата от шофьора, който му беше служил двадесет години. Стенли се усмихна, изражението на лицето му беше арогантно. Скофийлд скочи; шофьорът вдигна ръката си иззад инвалидната количка. В нея имаше пистолет.

— Преди години — каза Гидероне — един сержант от морската пехота беше осъден да прекара по-голямата част от живота си в затвора. Ние открихме една по-подходяща работа за човек с неговите способности. Беше необходимо този грациозен висш държавник, когото всеки във Вашингтон търсеше за съвет или подкрепа, да бъде наблюдаван много внимателно. Така научихме много неща.

Брей погледна встрани от бития Уинтроп и се загледа към Стенли.

— Поздравления… копеле такова! Какво си направил? Бил си го с пистолета?

— Ами… той не искаше да дойде — каза Стенли, а усмивката му изчезна. — Той падна.

Скофийлд тръгна напред; шофьорът вдигна пистолета още по-високо, целейки се в главата на Брей.

— Искам да говоря с него — каза Скофийлд, без да обръща внимание на оръжието и коленичи в краката на Уинтроп.

Стенли погледна към Пастирчето. Брей видя, че Гидероне кимна в знак на съгласие.

— Господин посланик?

— Брендън…

Гласът на Уинтроп беше слаб, уморените му очи бяха тъжни.

— Страхувам се, че не можах да помогна особено много. Казаха на президента, че съм болен. Отвън няма войници, няма команден пост, никой не те чака да запалиш кибритената клечка и да тръгнеш към вратата. Аз те провалих.

— А плика?

— Бърджърън мисли, че е у мен. Той познава Стенли, разбираш, нали? Той хвана следващия самолет обратно за Бостън. Съжалявам, Брендън. Много, много съжалявам. За толкова много неща.

Старецът погледна нагоре към бившия пехотинец, когото считаше за верен приятел в продължение на толкова много години, после насочи поглед към Скофийлд.

— Според Никълъс Гидероне аз съм чул Евангелието на смъртта. Знаеш ли какво са направили те? Господи, знаеш ли какво са направили ?

— Още не са го направили — каза Брей.

— През януари те ще имат Белия дом! Администрацията ще бъде тяхна администрация!

— Това няма да стане.

— Ще стане! — кресна Гидероне. — И светът ще стане едно по-добро място. Навсякъде! Периодът на насилие ще спре — ще настъпят хиляда години на производително спокойствие.

— Хиляда години…?

Скофийлд се изправи на крака.

— Друг маниак е казал това някога. Това вашият личен хилядагодишен Райх ли ще бъде?

— Сравненията са без значение, няма смисъл от етикети! Няма връзка.

Пастирчето стана зад бюрото си, очите му отново горяха.

— В нашия свят нациите могат да пазят своите лидери, хората — своята идентичност. Но правителствата ще бъдат контролирани от компаниите . Навсякъде. Ценностите на пазарния свят ще свържат хората на тази земя!

Брей улови думата и тя го отврати.

— Идентичности!? Във вашия свят няма идентичности! Ние сме символи и числа в компютрите! Кръгчета и квадратчета.

— Ние трябва да конфискуваме разнообразието в личностите, за да може мирът да бъде запазен.

— Но тогава ние ще станем роботи !

— Но живи. Функциониращи!