Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Талеников знаеше за тези предателства в най-висшите кръгове на властта. Той беше чул думите, изречени от други, докато забиваха иглите, скъсяващи живота му.

Бившият му враг се беше опитал да му даде последния му шанс да оживее. Последният му шанс. Какви бяха думите?

Пожар… всегда пожар! Зажигание пожар!

Когато започнат експлозиите, ще последва пожар.

Не беше сигурен какво е имал предвид, но знаеше, че това е пътят, който трябва да следва. Те бяха най-добрите. Човек се доверяваше единствено на професионалисти, които можеха да бъдат равни с него.

А това означаваше да наложи контрола, който равният му по професионализъм щеше да изисква. Сега не трябваше да има грешни ходове. Стенли стоеше до инвалидната количка на Уинтроп, пистолетът му беше насочен към Брей. Само ако можеше да се обърне, да се извие, да извади оръжието си под шлифера. Той погледна към Уинтроп, вниманието му беше привлечено от погледа на стареца. Уинтроп се опитваше да му каже нещо, също както Талеников се опитваше да му каже нещо. То беше в очите му; старецът непрекъснато движеше очите си надясно. Това беше! Сега Стенли беше до количката, не зад нея. Със слаби, недоловими движения, Уинтроп изместваше количката си; щеше да се опита да отстрани пистолета на Стенли! Очите му казваха това. Те също така му казваха да говори !

Скофийлд разсеяно погледна към часовника си. Оставаха шест минути, преди да започнат последователните експлозии. Трябваха му три, за да се подготви; в такъв случай оставаха три минути, за да отстрани Стенли и да залови някой друг. Сто и осемдесет секунди. Говори!

Той се обърна към чудовището до себе си.

— Спомняте ли си кога го убихте? Когато дръпнахте спусъка онази нощ във Вила Матарезе?

Гидероне го погледна.

— Този миг трябваше да бъде забравен. Това беше моята съдба. Значи курвата от Вила Матарезе е жива?

— Вече не е.

— Не? Това не беше изписано на страниците, които сте изпратили на Уинтроп. Значи е била убита?

— От легендата. Пер ностро сирколо.

Старецът кимна.

— Думи, които много отдавна означаваха едно, а сега — съвсем друго нещо. Значи още охраняват гроба?

— Те още се страхуват от него. Този гроб ще ги избие всички до един някой ден.

— Предупреждението на Гилом дьо Матарезе.

Гидероне тръгна обратно към бюрото си.

Говори. Уинтроп натискаше колелетата на своята количка, всеки натиск два сантиметра.

— Предупреждение или пророчество? — попита бързо Брей.

— Те често са взаимозаменяеми, нали?

— Наричали са ви Пастирчето.

Гидероне се обърна.

— Да, знам. Това е само отчасти вярно. Като дете съм излизал да паса стадата, но не беше често. Свещениците го изискваха; те имаха други планове за мен.

— Свещениците?

Уинтроп се придвижи отново.

— Аз ги бях озадачил. На седемгодишна възраст вече знаех и разбирах религията по-добре от тях. На осем можех да чета и пиша на латински. Преди да стана на десет години вече можех да дискутирам най-сложните проблеми от теологията и догмите. Свещениците ме виждаха като първия корсиканец, който ще бъде изпратен във Ватикана, който ще получи висок пост… Може би най-високият. Това щеше да бъде голяма чест за техните енории. Тези прости свещеници от хълмовете на Порто Вечио откриха моя гений преди мен. Те говориха с падроне, събирайки петиция, за да спонсорират обучението ми… Гилом дьо Матарезе направи това по начин, недостъпен за техните възприятия.

Четиридесет секунди. Уинтроп беше на петдесет сантиметра от пистолета. Продължавай да говориш!

— Значи Матарезе е уредил това с Ейпълтън? Джошуа Ейпълтън Втори.

— Американската промишлена експанзия беше изключителна. Това беше логичното място за един надарен младеж, разполагащ с много пари.

— Вие сте бил женен? Имали сте син.

— Аз си купих жена, най-съвършено оформената, която щеше да роди моите деца. В това винаги е имало известен дизайн.

— Включително и смъртта на младия Джошуа Ейпълтън?

— Едно произшествие на войната и съдбата. Решението беше в резултат от собствените стремежи на капитана, то не беше част от оригиналния план. Въпреки това, то беше една несравнима възможност, която трябваше да се използва. Мисля, че си говорихме достатъчно.

Сега! Уинтроп скочи от количката, ръцете му сграбиха пистолета на Стенли, насочвайки го към него, всеки грам от силата му беше насочен към оръжието, като не му позволяваше да бъде издърпано.